— Говориш за откровения или предупредителни сънища, така ли?
— Сънища, които предполагат да се реагира на тях, Ваше Величество.
Бен хапеше устни.
— Смяташ ли да направиш нещо във връзка с твоя сън, Куестър? Възнамеряваш ли да потърсиш изчезналите магически книги според указанието на съня?
Куестър още се колебаеше, сбърчил замислено вежди.
— Дали и Уилоу ще трябва да потърси златната юзда от нейния сън? А аз да се върна в Чикаго и да видя какво става с Майлс Бенет?
— Почакайте за момент, Ваше Величество! — скочи на крак Абърнати, съвсем очевидно разтревожен. — Това трябва по-внимателно да се обмисли. Може да направите ужасна грешка, ако всички се разбягате да търсите нещо… което би могло да се окаже пълна измама!
Той се обърна към Бен, съвършено сериозен.
— Не забравяйте, Ваше Величество, че магьосникът Мийкс си остава ваш ужасен враг. Докато сте в Отвъдната земя, той не може да ви достигне, но съм сигурен, че с нетърпение очаква деня, когато ще сглупите да се върнете в света, където го оставихте закрепостен! Какво ще стане, ако разбере, че сте се върнал? Ами ако опасността, която заплашва вашия приятел, е Мийкс самият?
— Съвсем допустимо — съгласи се Бен.
— Да, наистина! — подир тази забележка Абърнати рязко намести очилата на носа си.
После се обърна към Куестър.
— А ти трябва да си даваш сметка за опасността, която крие всеки опит да се овладее силата, заключена в изчезналите магически книги — сила, каквато са владеели магьосници като Мийкс! Още преди да сме родени ние с теб, са се носели слухове, че магическите книги са обсебени от демона и служат на злото. Нима можеш да бъдеш сигурен, че подобна сила няма да те унищожи, както огънят поглъща сух пергамент? Такава магия е опасна, Куестър Тюс!
— А що се отнася до теб… — обърна се той към Уилоу, като прекъсна всякакви опити на Куестър да протестира — …твоят сън ме плаши най-много. Легендата за черния еднорог е легенда за злото — и ти сама си го разбрала от съня си! Куестър Тюс пропусна да спомене, когато цитираше историите на Отвъдната земя, че всички, които са виждали това създание, са загинали внезапно и мъчително. А ако съществува черният еднорог, това най-вероятно е демон, измъкнал се от Абхаддон — и е по-добре да си нямаш работа с него!
Той млъкна, като тракна зъби, съвършено убеден в твърдението си. Приятелите му се втрещиха.
— Ние само предполагаме — каза Бен, като се опита да успокои разярения писар. — Разглеждаме различни възможности…
Той отново почувства как Уилоу стиска ръката му.
— Не, Бен. Абърнати има верен инстинкт. Ние не само обмисляме различните възможности.
Бен замълча. Съзнаваше, че Уилоу има право. Без никой от тримата да го изрече, решението им бе взето. Щяха да поемат на път, всеки поотделно, и да следват своите сънища. Бяха решили в себе си да ги изпитат.
— Един поне да е искрен! — изръмжа Абърнати. — Ако не да си признае опасността, то поне това, че се кани да тръгне на път!
— Опасности винаги съществуват… — започна Куестър.
— Да, да, магьоснико! — сряза го Абърнати и се обърна към Бен.
— Забравихте ли предстоящите задачи, Ваше Величество? — попита той — Какво ще стане с работата, която не може да се свърши без вас? Съдебният съвет ще заседава подир седмица, за да разгледа предложението ви за изслушване на жалбите. Трябва да се запознаете с проекта за строеж на напоителни канали и пътища край източните граници на Зеленоречието, за да се започне работа по него. Необходимо е скорошно преразглеждане на данъчната система. След три дни предстои официално посещение на лордовете от Зеленоречието! Не можете да оставите всичко ей така!
Бен се загледа настрани с отсъстващ поглед. Изведнъж се замисли за нещо друго. Кога по-точно бе решил, че трябва да тръгне? Не можеше да си спомни да бе вземал такова решение. Решението сякаш се беше наложило от само себе си. Поклати глава. Та това беше невъзможно.
Той отново погледна Абърнати.
— Не се тревожи, няма да се бавя дълго — обеща му.
— Откъде можеш да знаеш? — настояваше писаря.
Бен замълча, след което най-неочаквано се усмихна.
— Абърнати, някои неща имат предимство пред други. Работата в Отвъдната земя може да почака няколко дни, докато ида в стария свят и отново се върна — той стана и приближи до приятеля си. — Не мога да оставя нещата така. Не мога да се преструвам, че не ми се е явил този сън и не се тревожа за Майлс. Рано или късно ще трябва да се върна. Оставил съм недовършени толкова неща.