— Ти! — ококори се писарят.
Хаг изпусна чашата си. И двамата се втренчиха зяпнали в мен.
Рискувах да погледна още веднъж към стражите. Изругах, затръшнах вратата на каютата, затъкнах клина под нея и се обърнах срещу стражите. Биха могли да избягат, казах си, когато умряха. Те избраха да се бият с мен. Вляво от мен капандурите на корабните оръдия на „Гарвана“ се вдигнаха и разкриха дулата на топовете. Добри момчета. Мъжете по палубата размахваха мускети и саби.
— Трябва ли ви помощ, капитане? — извика някой.
Не, не ми трябваше. Издърпах клина изпод вратата на каютата и я отворих.
— Последен шанс! — наредих на писаря, който буквално падна на колене пред мен.
— Арчър! — изхленчи Матю Хаг, но никой не го чу.
Измъкнах Арчър на палубата и залостих вратата след него. Хаг остана затворник в собствената си каюта.
— Слизай от кораба! — изкрещях на Арчър.
Без повторна подкана той се запрепъва към кърмата. Тежките стъпки на войниците наближаваха стената на пристана.
— Катран! — извиках на моряците си. — Няколко варела и побързайте!
Хвърлиха ми варел от „Гарвана“, свалих му капака и разлях катрана пред вратата на каютата.
— Моля те! — Хаг налагаше с юмруци залостената врата. — Моля те.
Бях глух за молбите му. Войниците приближаваха. Конски тропот. Громолене на каруци. Докато разливах втори варел с катран върху палубата, погледнах към стената на пристана в очакване да видя върховете на байонетите им.
Щеше ли да стигне? Налагаше се да стигне.
Видях ги. Мускетите на войниците, щръкнали над стената. Те също ме забелязаха. Свалиха мускетите от раменете си и се прицелиха. До мен екипажът на „Гарвана“ направи същото. Аз грабнах факла, изкатерих се по въжетата на мачтата и се приготвих да пусна факлата, да скоча в морето и да избягам от пламъците.
Ако мускетите не ме довършат преди това, разбира се. После чух заповед:
— Не стреляйте!
72.
Заповедта долетя от кабриолет, който спря на кея и вратата му се отвори, преди колелата да спрат да се въртят. От него изскочиха двама мъже — единият облечен като кочияш, който издърпа стълбата за втория — висок, строен джентълмен в елегантно облекло.
После се появи трети. Закръглен господин с дълга бяла перука, риза с воланчета, жакет от фина коприна и бричове. Мъж, който, изглежда, се бе наслаждавал на много обилни обеди и много чаши портвайн и бренди с обедите.
Кочияшът и високият мъж ахнаха, забелязали оръжията, насочени към тях. Случайно или нарочно, се бяха озовали в центъра на събитията — мускетите на войниците от едната стана, оръдията и пистолетите на „Гарвана“ от другата. Кацнал на мачтата, аз размахвах факлата, готов да я хвърля на палубата под мен.
Закръгленият джентълмен раздвижи устни, сякаш се кани да държи реч. Кръстоса ръце, залюля се напред-назад и ми извика:
— С капитан Кенуей ли имам удоволствието да разговарям?
— Ти пък кой си? — изкрещях в отговор.
Войниците по стената на пристана ахнаха смаяни.
Закръгленият мъж се усмихна.
— Дълго си плавал, капитан Кенуей.
Съгласих се.
Устните му примляснаха и пак се разтегнаха в усмивка.
— Простено ти е тогава, че не знаеш кой съм. Мисля обаче, че името ми ти е познато. Казвам се Уолпоул. Сър Робърт Уолпоул. Първи лорд на съкровищницата, министър на финансите и председател на Камарата на представителите.
Внушителна титла, няма що, мислех си. Сигурно е един от най-влиятелните люде на земята… Уолпоул ли? Невъзможно!
Той обаче кимна.
— Да, капитан Кенуей. Дънкан Уолпоул, мъжът, чийто живот и име взехте назаем, ми беше братовчед.
Тялото ми се изопна като въже. Каква игра играеше? И кой бе високият мъж до него? Стъписано осъзнах, че прилича на Матю Хаг. Баща му ли беше — сър Обри Хаг?
Уолпоул ми помаха сговорчиво.
— Не се чувствам оскърбен. Братовчед ми се замеси в афери, от които предпочитам да страня. Беше коварен и безпринципен човек. Готов да продаде тайните на доверениците си на онзи, който му предложи най-много в замяна. Петнеше името Уолпоул. В много отношения ти направи услуга на семейството ми.
— Затова ли дойде? Да ми благодариш, че убих братовчед ти?
— О, не, не.
— На какво тогава дължа тази чест? Както виждаш, в момента имам други грижи.
Размахах факлата за ефект и тя запращя. Хаг задумка по залостената врата на каютата. Иначе цареше напрегната тишина. Войниците и моряците се наблюдаваха над дулата на оръжията в очакване на заповеди.