— Как иначе да ти покажа сватбения си подарък? А сега ми отговори, моля те. Виж колко хора ни гледат…
О, да, озърнах се и сякаш цялото пристанище бе притихнало, наострило слух да чуе думите на Каролин.
— Не, Матю — каза тя.
Хаг се изправи толкова рязко, че писарят му отстъпи припряно назад и едва не се строполи на земята. Лицето на Хаг потъмня. Присвил устни, той се насили да запази спокойствие и да се усмихне криво-ляво.
— Шегуваш се, нали?
— Не, Матю, сгодена съм за друг.
Хаг изопна рамене, сякаш да сплаши Каролин. Застанах сред множеството, усетих как кръвта ми кипва и си запроправях път напред.
— За друг ли? — изграчи Хаг. — И кой е този друг?
— Аз, сър! — извиках, изскочил пред тълпата.
— Ти! — процеди през зъби той.
Уилсън вече пристъпваше напред и в очите му съзирах яростта, че не съм взел предвид предупреждението му. И че се е провалил. Хаг протегна ръка и го спря.
— Не, Уилсън, не тук — уточни многозначително. — Не сега. Сигурен съм, че дамата на моето сърце ще размисли…
Множеството следеше учудено и развеселено развоя на събитията. Думите на Каролин несъмнено разпалиха наново интереса му:
— Не, Матю, ще се омъжа за Едуард.
— Знае ли баща ти? — разгневи се той.
— Още не — отвърна тя и добави: — Ала имам чувството ще скоро ще разбере.
За миг Хаг застина, разтреперан от яд, и за пръв път, но не за последен изпитах съчувствие към него. В следващия момент той изрева на зяпачите да се залавят с работата си, изкрещя на екипажа на шхуната да спусне отново платнището и извика на Уилсън и писаря, че си тръгват от пристанището. Обърна демонстративно гръб на Каролин и през рамо се втренчи гневно в мен. Очите ми срещнаха очите на Уилсън. Той прокара бавно показалец по гърлото си.
Не биваше да го правя, разбира се — не е здравословно да провокираш хора като Уилсън — ала не се сдържах и отвърнах на смъртната му заплаха с предизвикателно намигване.
10.
Така Бристол разбра, че Едуард Кенуей, фермер, който отглежда овце и печели има-няма седемдесет лири годишно, ще се ожени за Каролин Скот.
Развихри се истински скандал — че Каролин Скот ще се венчае за бедняк, бе достатъчна причина да разбуни духовете. А фактът, че е отхвърлила Матю Хаг, наля допълнително масло в огъня. Чудя се дали шумотевицата в крайна сметка не проработи в наша полза, защото макар да се подготвях за ответен удар — известно време се озъртах за Уилсън на всеки ъгъл, а всяка сутрин поглеждах през прозореца със страх — такъв не последва. Не видях Уилсън, не чух нищо от Матю Хаг.
В крайна сметка заплахата за брака ни не дойде отвън — нито от Кобли, нито от Емет Скот, нито от Матю Хаг и Уилсън — а отвътре. От мен.
Имал съм достатъчно време да обмислям причините, разбира се. Проблемът бе, че от ума ми не излизаше срещата с Дилан Уолъс и обещанията му за богатствата на Новия свят. Исках да замина и да се върна при Каролин като богат мъж. Смятах го за единствената ми възможност да преуспея, единствения ми шанс да съм достоен за нея. Защото, разбира се, усетих вкуса на триумфа, почувствах се дори по-издигнат, след като Каролин Скот ми стана съпруга и я измъкнах изпод носа на Матю Хаг, но не след дълго настъпи нещо, което мога да опиша само като застой.
На сватбата Емет Скот нанесе решителния си удар. Редно е да сме благодарни, предполагам, че с майката на Каролин все пак присъстваха на церемонията. Лично аз не изпитвах нито капчица признателност. Бих предпочел да не бяха дошли. Ядосвах се как татко, стиснал почтително шапката си, се кланя и раболепничи пред Емет Скот — нищо и никакъв търговец, а не аристократ, когото само парите, а не потеклото деляха от нас.
Заради Каролин обаче се радвах, че дойдоха. Не одобряваха брака ни, никак даже, ала не искаха да изгубят дъщеря си. Дочух майка й да казва:
— Искаме да си щастлива, Каролин.
Разбрах, че говори само от свое име. В очите на Емет Скот не виждах такова желание. Виждах израза на мъж, комуто са отнели възможността да се изкачи по социалната стълба и да осъществи мечтите си да спечели влияние. Дойде на сватбата ни по принуда или вероятно заради удоволствието да си каже тежката дума в църквата, след като изрекохме обетите си.
Емет Скот имаше черна коса, причесана напред, тъмни изпити скули и устни, присвити вечно надолу като котешки задник. Лицето му всъщност неотменно изглеждаше като на човек, захапал възкисел лимон. С изключение на онзи единствен случай, когато присвитите му устни се извиха в тънка усмивка и изрекоха: