Помислих си за Каролин. За татко. За приключенията, които преживях на „Император“. За Насау, където властваше само един закон — законът на пиратите. И разбира се, как под опеката на Едуард Тач се превърнах от капер в пират.
23.
Мислех за всичко това, докато потъвах и пред отворените ми очи пробягваха тела и корабни отломки. Наблюдавах ги равнодушно, сякаш някой друг е заел мястото ми. Хвърляйки поглед назад, разбирам какво съм преживял в този кратък миг, докато се носех към дъното. Бях изгубил желанието да живея.
Едуард ме бе предупредил какви опасности крие експедицията. Посъветва ме да не тръгвам.
— Капитан Брама не е стока. Запомни ми думите — каза.
Излезе прав. Щях да платя за глупостта и алчността си с живота си.
После го намерих отново — желанието да продължа. Открих го, сграбчих го. Разтърсих го. Прегърнах го и оттогава не съм го изпускал. Краката ми заритаха, ръцете ми загребаха и аз се заиздигах към повърхността. Подадох глава и си поех дълбоко дъх — за да вдишам, ала и при вида на разрухата около мен, Английската фрегата потъваше, обгърната от пламъци. Малки огньове озаряваха океана, докъдето поглед стига, но водата щеше скоро да ги угаси. Отвсякъде ме заобикаляха отломки и мъже — оцелелите, разбира се.
После, точно както се опасявах, акулите нападнаха и се разнесоха крясъци — отначало ужасени, а после, щом акулите започнаха да атакуват по-дръзко и да се хранят — все по-оглушителни болезнени писъци. Страдалческите викове по време на битката не бяха нищо в сравнение с воплите, огласящи сега почернелия от сажди въздух.
Аз бях от щастливците, чиито рани не бяха достатъчни да привлекат вниманието на акулите. Заплувах към брега. Една акула ме блъсна, ала не спря, забързана да се присъедини към пиршеството. Краката ми докоснаха перка и аз се помолих кръвта, изтичаща от мен, да не изкуши звяра и да го отклони от по-обилния гуляй. По жестока ирония на съдбата акулите нападаха първо най-тежко ранените.
Казвам „нападаха“. Знаете какво имам предвид — изяждаха ги, поглъщаха ги. Не знам колцина бяха оцелели след битката. Повечето от тях обаче станаха храна за хищниците. Аз доплувах до спасителния бряг на нос Буена Виста и се строполих на сушата, изтощен, но изпълнен с облекчение. Ако земята не бе покрита с пясък, навярно щях да я целуна.
Шапката ми я нямаше. Любимата ми тривърха шапка, която красеше главата ми, откакто се помнех. Тогава не съзнавах, разбира се, че това е първата крачка, разделяща ме от миналото, първият знак, че се сбогувам със стария живот. Сабята обаче беше у мен, а ако трябваше да избирам кое да изгубя — нея или шапката — е, досещате се какво щях да предпочета да запазя.
И така, след като благодарих на щастливата си звезда и се ослушах за други оцелели, но чух единствено приглушени викове в далечината, аз се претърколих по гръб и в същия момент долових стон. Идваше отляво. Погледнах и установих, че източникът му е мъжът в качулатата роба. Лежеше близо до мен и също бе извадил късмет — голям късмет — че акулите не са го изяли, защото пясъкът под него червенееше от кръв. Гърдите му се надигаха и спускаха, дишаше дрезгаво на пресекулки, а ръцете му притискаха корема. Очевидно беше ранен.
— Е, хареса ли ти банята? — засмях се.
Нещо в ситуацията ми се стори смешно. Дори след толкова години странстване из моретата бристолският скандалджия продължаваше да живее в мен, запазил чувството си за хумор, колкото и да е мрачно положението. Той не ми обърна внимание. Или не схвана шегата.
— Хавана — простена. — Трябва да отида в Хавана.
Усмихнах се отново.
— Е, ще построя нов кораб и ще отплаваме.
— Ще ти платя — процеди през зъби той. — Хиляда ескудо. Нали за това ламтят пиратите?
— Продължавай, слушам те — заинтригувах се.
— Ще ми помогнеш ли или не? — настоя той.
Единият от нас бе ранен тежко и този някой не бях аз.
Изправих се и застанах до него. Предположих, че тайното му острие е скрито някъде под робата. Оръжието ми беше харесало. Останах с впечатлението, че притежателят му ще стигне далеч. Особено в моя занаят. Да не забравяме, че преди мунициите ни да избухнат, същият този мъж се канеше да го използва срещу мен. Ще ме сметнете навярно за коравосърдечен. За жесток и безмилостен. Ала ви моля да разберете, че в моето положение човек е длъжен да оцелява на всяка цена. Добре е да запомните правилото — ако сте на палубата на подпален кораб и се каните да убивате, довършете започнатото.