Урок втори — ако не успеете да довършите започнатото, не очаквайте помощ от противника.
Урок трети — ако въпреки това помолите за помощ противника, по-добре не му се гневете.
Моля ви да вземете под внимание гореизброеното и да не ме съдите. Да разберете защо го наблюдавах толкова безучастно.
— Невъзможно е да носиш толкова злато — отбелязах.
Той ме погледна, очите му заискриха и в миг — по-бързо, отколкото очаквах и си представях — извади пистолет и го опря в корема ми. Не толкова сблъсъкът с дулото, колкото стъписването ме накараха да отстъпя назад, да се препъна и да падна по задник на две стъпки от него. Стиснал с едната си ръка раната, а с другата насочил пистолета към мен, той се изправи на крака.
— Подли пирати! — изръмжа през зъби.
Видях как пръстът му побелява върху спусъка, чух как ударникът на пистолета щраква и зачаках изстрела със затворени очи. Не го дочаках. У този мъж наистина имаше нещо неземно — изящните му движения, бързината му, облеклото му, оръжията му — ала и той беше простосмъртен, а никой простосмъртен не владее морето. Дори той не бе успял да опази барута си сух.
Изгубил предимството си, убиецът се обърна и тръгна право към дърветата. Едната му ръка продължаваше да стиска корема, а другата отместваше шубраците, които тутакси го скриха от погледа ми. За миг просто застинах вцепенен, неспособен да повярвам в късмета си — ако бях котка, днес бях използвал цели три от деветте си живота. После, без да се замисля — е, позамислих се за секунда-две, защото го бях виждал как се бие и ранен и знаех колко е опасен — се спуснах след него. Той имаше нещо, което исках да притежавам. Тайното острие.
Чух го как си проправя път през джунглата и без да обръщам внимание на клоните, шибащи ме през лицето, и на корените, готови да ме препънат, ускорих ход. Протегнах ръка да се предпазя от плесника на дебело зелено листо с размерите на банджо и видях кървав отпечатък от длан върху него. Добре. Бях на прав път. Някъде отпред долетяха крясъците на подплашени птици, стрелкащи се из короните на дърветата. Казах си, че е безсмислено да се тревожа, че ще му изгубя дирите — тромавата ми плячка разбунваше цялата джунгла. Гъвкавите му плавни движения явно бяха изгубени в сляпата борба за оцеляване.
— Последваш ли ме, ще те убия — чух го да вика.
Усъмних се. Доколкото виждах, дните му на убиец бяха приключили. Оказах се прав. Стигнах поляна, където го сварих превит одве от болезнената рана. Опитваше се да прецени накъде да поеме, ала шумоленето на храсталака го накара да се обърне към мен. Бавно и с мъка, като старец, страдащ от колики. Частица от някогашната му гордост се върна и в очите му просветна упорита дързост. От десния му ръкав със свистене се показа тайното острие и просия в сумрака под дърветата. Острието навярно бе изпълвало противниците му със страх, а да всяваш страх означава да си спечелил наполовина битката. Разковничето е да уплашиш врага. За жалост способността му да вдъхва ужас си бе отишла заедно с дните му на убиец. Изтощението и сгърчената му от болка фигура бяха превърнали робата, качулката и дори острието в безобидни вещи. Не изпитах удоволствие, че го убивам, а и навярно не заслужаваше смърт. Капитанът ни бе жесток, безпощаден мъж, любител на камшика. Дотолкова всъщност, че лично изпълняваше присъдите. Обичаше и друго наказание — „да назначава островни губернатори“, както го наричаше, и което означаваше, че изоставя провинилите се моряци на безлюдни острови. Никой, освен родната му майка нямаше да тъгува за него. Мъжът в робата всъщност ни бе направил услуга. Ала се канеше да убие и мен. А помните ли първия урок — решиш ли да убиеш някого, довърши започнатото. Той го разбираше, сигурен съм, когато умираше. След това го пребърках. И да, тялото му още бе топло. И не, не се гордея от постъпката си, ала не забравяйте, че бях — и съм — пират. Открих кожена кесия. „Хмм — помислих си, — скрито съкровище.“ Изсипах съдържанието на вързопа на земята, та слънцето да го изсуши. Оказа се, че няма съкровище. Странен кристален куб с отвор от едната страна — украшение вероятно (по-късно разбрах какво представлява и ми стана смешно как съм го взел за дрънкулка). Няколко карти и писмо със счупен печат. Прочетох го и осъзнах, че държа ключа към всичко, което исках от загадъчния убиец.