Потях се под робата, но се радвах, че съм предрешен. Отдалечихме се от площада, получили необходимата информация от експедицията до ешафода. Стоката беше в крепостта. Значи там трябваше да отидем и ние.
26.
Високата сива каменна стена се издигаше над нас. Наистина ли спираше слънчевите лъчи, или бях жертва на илюзия? Независимо дали се лъжех или не, се чувствахме вледенени и нищожни под сянката и като изоставени деца. Кубинците, испанците или който там бе построил внушителната Кастийо де лос Трес Рейес дел Моро, явно е знаел как да издигне страховита крепост. На около сто и петдесет години, тя бе построена да векува и изглеждаше, сякаш ще остане непокътната и след още сто и петдесет години. Погледнах към морето и си представих как оръдията на военен кораб бомбардират стените. Почудих се щяха ли да нанесат сериозни поражения? Едва ли, помислих си.
Е, аз нямах военен кораб. Имах търговец на захар. Затова се налагаше да се вмъкна по-незабелязано вътре. Предимството ми бе, че никой с всичкия си не би пожелал да се озове зад тъмните заплашителни стени, защото там испанските войници изтръгваха с мъчения признания от пленниците си и навярно извършваха масови екзекуции. Само глупак би влязъл доброволно там, където слънцето не прониква и никой не ще чуе писъците му. Въпреки това нямаше как просто да прекрачим прага и да попитаме: „Ще ни кажете ли, ако обичате, къде държите плячкосаната стока? Изгубих кесия с важни документи и странен кристал“.
Слава богу, че ги има проститутките. Не защото имах нужда от жена, а понеже бях измислил начин да проникнем вътре — в крепостта, имам предвид. Дамите на нощта имаха основателна причина да бъдат от другата страна на стената. Нямаше по-подходящ съучастник от тях.
— Приятелка лиси търсиш, гринго? — попита ме жена с ярко начервени устни, гърди, преливащи от деколтето, и премрежен поглед, изпълнен с обещания.
Поведох я настрани от стените на крепостта.
— Как ти е името? — поинтересувах се.
— Името ли, сеньор?
— Говориш ли английски?
— Не, не английски.
— Ала разбираш езика на златото, нали? — усмихвах се.
Да, оказа се, че Рут владее езика на златото. Почти до съвършенство. Както и приятелката й Жаклин.
Бонет се навърташе край нас с лукаво изражение. Представих му дамите и след няколко минути крачехме храбро към главната порта на крепостта. На най-горното стъпало се обърнах към стихващата врява и жегата на хаванските улици, смекчени от дебелите камъни и високите наблюдателни кули на крепостта, която излъчваше злост като митичните чудовища от моряшките легенди, таящи се в океанските дълбини — грамадни и смъртоносни. „Престани“, укорих се. Поддавах се на страха. Нали имахте план? Сега бе време да го осъществим.
В ролята на навъсен сводник и телохранител аз наложих с юмрук малката странична врата до портата в зачаках да се отвори. Двама испански войници, въоръжени с мускети с щикове, излязоха и изгледаха бдително от главата до петите мен и Бонет и особено похотливо — Рут и Жаклин.
Аз си изиграх добре ролята, придавайки си заплашителен вид. Рут и Жаклин от своя страна ги възнаградиха с най-неустоимия си чар. Задачата на Бонет бе да говоря — на английско-испански жаргон, част от който разбирах, а останалото научих по-късно.
— Приятелките ми не владеят испански, та ме помолиха да говоря от тяхно име и от името на колегата ми — посочи ме. — Той охранява дамите.
— Лъжа! Затаих дъх, чувствайки се сякаш размахваме табела, уличаваща измамата ни. Лъжа!
Двамата войници погледнаха към момичетата, които — подкрепени със злато и по няколко чаши ром — им изпратиха кокетни въздушни целувки. Професионалното им изпълнение обаче не убеди напълно стражите. Те понечиха да ни отпратят и да потънат отново в търбуха на дебнещия сив звяр. Бонет обаче произнесе вълшебната дума — Ел Тибурон. Обясни на войниците, че лично екзекуторът е повикал момичетата, и те пребледняха и се спогледаха нервно.
Бяхме го видели как действа, разбира се. Не е необходимо никакво умение да дръпнеш лост, ала се изисква известна — как да се изразя? — безпощадност да дръпнеш лост, който изпраща трима мъже в небитието. Неслучайно самото споменаване на името на Ел Тибурон предизвикваше страх.
Бонет намигна и добави, че Ел Тибурон харесва португалски момичета. Рут и Жаклин продължиха да изпълняват ролите си — разкикотиха се и изпъчиха изкусително гърди.