Романтик съм, вярно, ала не и романтичен глупак и понякога след онзи ден пред гостилницата се питах дали увлечението ми по Каролин не е плод на въображението ми. Все пак тя ме спаси. Сега обаче, докато крачех по кея, се влюбих отново.
Дали смятах да разговарям с нея във фермерските си дрехи? Не, разбира се. Преоблякох се. Смених мръсните ботуши с чифт обувки със сребърни токи, надянах спретнати бели чорапи и тъмни бричове, чисто сако над ризата и тривърха шапка в тон вместо прашната кафява дрипа. Изглеждах съвсем като джентълмен, макар да го казвам аз — бях млад, привлекателен и самоуверен, син на уважаван търговец в областта. Кенуей. Името поне значеше нещо (въпреки усилията ми да го опетня), а водех и младия пройдоха Албърт, когото бях подкупил да свърши нещо за мен. Не се изисква много сиво вещество, за да се досетите за природата на работата — да ми помогне да впечатля Каролин. Малко по-рано се бях снабдил с необходимото средство от млада цветарка.
— Помниш ли плана? — попитах Албърт, който ме погледна изпод периферията на шапката си с очи, по-стари от годините му, и отегчено всезнаещо изражение. — Ще дадеш букета на красивата дама ей там. Тя ще спре и ще ти каже: „Е, младежо, защо ми подаряваш цветята?“. А ти ще посочиш натам.
Показах му къде ще застана, горд като паун. Каролин или щеше да ме познае, или поне да поиска да благодари на загадъчния си обожател и да заръча на Албърт да ме доведе при нея. Тогава щях да започна да я омайвам.
— А аз какво печеля? — поинтересува се Албърт.
— Какво ли? Смятай се за късметлия, че няма да ти издърпам ушите.
Той присви устни.
— А ти защо не скочиш от кея?
— Добре — кимнах, признавайки се за победен. — Ще ти дам половин пени.
— Половин пени? Само толкова?
— Всъщност, синко, това е най-лесно спечеленото половин пени в живота ти. Иска се само да прекосиш кея и да подариш цветя на красива жена.
— Тя има ли си ухажор? — Албърт проточи шия да погледне.
Не след дълго разбрах защо попита дали Каролин има придружител. Тогава обаче взех интереса му за най-обикновено любопитство. За празни приказки. Дрън-дрън. Обясних му, че е сама, подадох му цветята и половината пени и го побутнах да върви. Докато се отдалечаваше, нещо в свободната му длан привлече вниманието ми и осъзнах каква грешка съм допуснал.
Албърт носеше малък нож. Очите му бяха втренчени в ръката на Каролин, където чантичката й висеше на панделка.
Божичко. Щеше да пререже чантичката й. Младият Албърт беше крадец.
— Ах, кучи сине! — измърморих под нос и веднага се спуснах след него. Той обаче вече бе прекосил половината път, а понеже беше дребен, се промъкваше по-бързо през тълпата. Погледнах към Каролин, която не съзнаваше надвисналата опасност — опасност, на която неволно я бях изложил.
После видях тримата мъже, които също си проправяха път към Каролин — Матю Хаг, кльощавият писар и телохранителят Уилсън. Сърцето ми се сви. Разтревожих се още повече, щом забелязах как очите на Уилсън се насочват от Каролин към Албърт и обратно към нея. Сечеше му умът, несъмнено. Веднага схвана какво ще се случи.
Спрях. За миг застинах безпомощно. Не знаех какво да направя.
— Ей! — извика Уилсън и грубият му глас надвика неспирния брътвеж на пристанището. — Ей, ти! — Той се спусна напред.
Албърт обаче бе стигнал до Каролин и със светкавично и плавно движение ръката му се стрелна към панделката, преряза я и копринената чантичка падна в другата му длан.
Каролин не забеляза кражбата, но нямаше как да не види огромното туловище на Уилсън, втурнало се към нея. Тя извика от изненада, но телохранителят я заобиколи пъргаво и улови Албърт за раменете.
— Този плъх взе нещо ваше, госпожице — изрева той и раздруса Албърт толкова силно, че чантичката падна върху кея. Каролин погледна първо чантичката, после Албърт.
— Вярно ли е? — попита тя, макар доказателството да бе пред погледа й и по-точно в купчина конски тор пред краката й.
— Вдигни я веднага — нареди Хаг на хилавия си писар.
Едва пристигнал, започна да се държи, сякаш не огромният му телохранител, а той е заловил крадливия младеж.
— Дай урок на обирджията, Уилсън. — Хаг размаха длан, все едно се опитва да прогони особено противна воня.