Предадоха ме — и Робърте, разбира се, макар и не изненадващо, и моряците ми. Престоят в затвора уталожи страстите ми и от висотата на времето осъзнах как обсебен от Обсерваторията, оставах сляп и глух за потребностите на екипажа ми. Вече не ги винях, задето ме изоставиха в Лонг Бей. Реших — ако щастието ми се усмихне и ги видя отново, да ги прегърна като братя, да им кажа, че не им се гневя, и да ги помоля за прошка. Въпреки това си представях как „Гарванът“ отплава без мен и картината прогаряше сърцето ми като горяща главня.
Е, виждаше се краят на мъките ми. Наближаваше денят, когато ще се изправя пред съда. А после да увисна на бесилото.
Вчера имаше екзекуция. Обесиха пирати. Процесът се проведе в Спаниш Таун и на другия ден обесиха петима на Галоус Пойнт. Смъртната присъда на останалите шестима предстоеше днес в Кингстън.
Сред обесените вчера бе и капитан Джон Ракам, познат под прякора Басмения Джак. Горкият Джак! Не бе добър човек, ала, честно казано, не беше и особено лош. Надявах се да е успял да погълне достатъчно алкохол, преди да поеме към гилотината. За да го топли по пътя към отвъдното.
Басмения Джак имаше двамина лейтенанти и техният процес започваше днес. Щях да присъствам — обясниха ми, че вероятно ще свидетелствам, но не споменаха за кого: за обвинението или за защитата.
Двамата лейтенанти бяха Ан Бони и Мери Рийд. Поредната дълга история. В Обсерваторията бях станал очевидец на завръзката — Басмения Джак и Ан Бони бяха любовници. Джак я омаял, измъкнал я изпод носа на Джеймс Бони (проклетото куче!) и я отвел на кораба си.
На борда Ан се преобличала като мъж. И не била единствената. Мери Рийд също била там, предрешена като Джеймс Кид. Тримата — Басмения Джак, Ан и Мери работели заедно. Двете жени носели мъжки мундири, дълги панталони и шалове около врата. Имали пистолети и саби и били страховити като мъже — дори по-опасни, защото се налагало да се доказват повече.
Известно време тероризирали търговските кораби в района, докато в началото на годината се насочили към Ню Провидънс. На 22 август лето господне 1720 Ракам и екипажът му, включително Ан и Мери, задигнали кораба „Уилям“ от пристанището в Насау.
Удс Роджърс разбрал, естествено, кой е крадецът. Обявил награда за главата на Басмения Джак и изпратил свой кораб по дирите му. Старият Джак обаче не се стреснал — между гуляите продължавал да напада рибарски и търговски кораби. Ограбил и шхуна.
Роджърс не останал доволен. Изпратил втори кораб да го залови. Старият Джак обаче пак не се уплашил. Пренасочил набезите си на запад край бреговете на Ямайка, където един ден се натъкнал на капера капитан Барнет, който решил да се възползва от възможността да припечели нещичко срещу главата му. Взел на абордаж кораба на Джак и екипажът му се предал — с изключение на Ан и Мери. Джак и моряците му били пияни до припадък, когато Барнет ги нападнал. Мери и Ан проклинали екипажа като разярени фурии и се били с пистолети и саби, но ги надвили и хвърлили всички в затвора в Спаниш Таун.
Както споменах, вече бяха осъдили и обесили Джак. Сега беше ред на Ан и Мери.
Не бях виждал много съдебни зали в живота си — слава богу — но не бях виждал и толкова претъпкана зала. Стражите ме изблъскаха по няколко каменни стъпала до врата с решетки, отвориха я, въведоха ме в залата и ме побутнаха да седна. Погледнах ги объркано. Какво става? Те обаче не ми обърнаха внимание, застанаха с гръб към стената и насочиха мускетите си към мен, да не би да побягна.
Но как да побягна? Ръцете ми бяха оковани, по пейките около мен бяха наблъскани хора: зяпачи, свидетели… дошли да видят двете прославени пиратки — Ан Бони и Мери Рийд.
Двете застанаха пред съдията, който ги изпепели с поглед и удари с чукчето.
— Искам да чуя обвиненията, сър — обърна се той към прокурора, който стана и прочисти гърло.