— Няма ги! — изкрещя някой.
Разбраха, че затворничките са побягнали. Ускориха ход.
Ах Табай и Ан стигнаха вратата към двора. Черният правоъгълник посивя и нощният въздух нахлу в коридора.
Стражите наближаваха. Ах Табай и Ан прекосиха двора. Асасинът изненада войника пред портата, който се свлече мъртъв по стената. Ан се преви и извика, но двамата се измъкнаха през портата и изчезнаха в мрака, по оранжевял от пламналите гранати на Ах Табай.
Мери обаче нямаше сили да върви. Разкривил лице от болка, се наведох и я взех на ръце. Раната в хълбока, макар и стара, ме преряза, неспособна да поеме допълнителната тежест.
— Мери…
Изнемощял, оставих Мери върху паважа в двора. Отвсякъде ехтяха тежки стъпки и войнишки крясъци.
Добре, помислих си. Нека дойдат. Ще се бия. Има ли значение къде ще умра?
Тя ме погледна и очите й се проясниха. Успя да се усмихне, преди следващият пристъп на болката да завладее тялото й.
— Не умирай заради мен — прошепна тя. — Бягай.
Опитах се да възразя. Но тя беше права. С овлажнели очи проговорих:
— Мътните го взели! Трябваше да ме надживееш!
По устните й трепна призрачна усмивка.
— Аз изпълних ролята си. А ти? Ще изпълниш ли своята?
Лицето й се раздели, сякаш го гледах през диамант. Избърсах сълзите си с длан.
— Да, ако дойдеш с мен — отвърнах.
Тя не продума.
Не, моля те, не си отивай. Не искам да си отидеш.
— Мери?
Опита се да каже нещо. Опрях ухо до устните й.
— Ще бъда с теб, Кенуей. — Последният й дъх обвея с топлина ухото ми. — Ще бъда…
Изправих се и погледнах Мери Рийд. По-късно щях да я оплача, да си спомня храбрата жена, най-забележителния човек в живота ми. Помислих как британските войници бяха отнели детето на тази добра жена, оставяйки я обляна в кръв да изгаря от треска в ледената килия. Без одеяло. Без капка вода.
Чух първия страж да изскача на двора зад мен. Точно навреме да отмъстя, преди да избягам.
Извадих острието и се обърнах да ги посрещна.
61.
След това започнах да пия. Пих доста. В делириума ми витаеха хора от миналото — Каролин, Удс Роджърс, Бартолъмю Робърте.
И призраци — Басмения Джак, Чарлс Вейн, Бенджамин Хорниголд, Едуард Тач.
И Мери Рийд.
След гуляя, продължил незнайно колко, спасението се яви в образа на Адевале. Той застана до мен на кингстънския бряг и аз го помислих за поредния призрак, поредното видение, дошло да ме измъчва, да ми напомни провалите.
— Капитан Кенуей, приличаш на торба с курешки.
Видение. Призрак. Трик на пияното ми съзнание. И да, като стана дума, къде ми е бутилката?
Той протегна ръка към мен и аз протегнах плахо своята, очаквайки пръстите му да се превърнат в облачета дим и да се стопят. Оказаха се истински. Твърди като дърво, надеждни и истински.
Изправих се.
— Леле как ме цепи главата…
Адевале ме дръпна да стана. Потърках туптящите си слепоочия.
— Идваш тъкмо навреме, Адевале. Редно е да съм ти ядосан, задето ме изостави, но се радвам — погледнах го. — Да, адски се радвам.
— И аз, братко. Ликувай, защото и „Гарванът“ ти е непокътнат.
Той ме улови за рамото и ми посочи морето. Навярно бях разчувстван от алкохола, но гледката ме просълзи. Отново виждах „Гарвана“ и моряците си — по палубата, по мачтите, надничаха от оръдейните люкове. И всички гледаха към брега, където стояхме с Адевале. Дойдоха, помислих си, и една сълза се стече по лицето ми. Избърсах я с ръкава на робата (прощален подарък от Ах Табай, макар да не бях направил нищо оттогава, за да го заслужа).
— Ще отплаваме ли? — попитах Адевале, но той вече се отдалечаваше. — Къде отиваш? — попитах го.
— Очакват ме другаде, Едуард — подвикна ми.
— Но…
— Когато сърцето и умът ти са готови, ела при асасините. Тогава ще ме разбереш.
Изпълних съвета му. Отплавах с „Гарвана“ към Тулум, където за пръв път открих шестото си чувство и срещнах Ах Табай. Оставих екипажа на кораба и тръгнах да търся асасина. Натъкнах се обаче на опожарените останки от асасинско село. Адевале също беше там. Ето какъв дълг го зовеше.
— Какво, за бога, се е случило тук, Адевале?
— Ти, Едуард. Пораженията, които нанесе преди шест години, нямат край.
Сбърчих чело. Асасините още понасяха последиците от картите, които бях продал на тамплиерите. Погледнах го.