- Все още съм любим. Японецът зяпна с уста.
- Сигурно не разбирам достатъчно добре руски. Позволете ми да прочета писмото още веднъж.
- Фортуна вече не ми се цупи, помирихме се - каза му Фандорин и с необичайна за него сантименталност целуна снимката - сякаш това бяха капризните устни на богинята на късмета.
Дърво, острие, скреж
Влакът пътуваше от Тифлис до Баку единадесет часа - тръгваше след полунощ и пристигаше в петнадесет нула нула. Именно по този маршрут - без никакви съмнения - бе минал преди няколко дни хитроумният Одисей, доволен, че е метнал толкова ловко градоначалника-идиот, тъпата дворцова полиция и някакъв джентълмен-детектив, също пълен балама. Терористът е отивал на някаква важна среща, която е трябвало да се осъществи при някакъв човек, наричан „Куция" в Черния град - така се наричаше районът с много богати нефтени находища край Баку.
До пристигането оставаше малко повече от половин час. На прозореца трептяха леките бели перденца. Денят бе зноен и макар че в купето ставаше течение, то не носеше никакво облекчение - сякаш някой през цялото време те търка по лицето с гореща кърпа.
Пейзажът потискаше със своята монотонност. Нито тревичка, нито дръвце, нито дори петно зеленина. Жълто-кафява, напълно гола местност, върху която тук-там се издигаха плешиви хълмове и се белееха солници. Да се живее в тази пустиня бе невъзможно, да я гледаш - скучно. Фандорин вече понечи да се обърне на друга страна, но в този момент на хоризонта се появи гора. Тя не беше много гъста, но дърветата бяха високи - ако се съдеше по пирамидалната форма, бяха хвойни, а над върховете им висеше огромен облак, нисък и черен. Появи се надежда, че скоро ще има буря и лепкавият от жегата въздух ще се освежи.
- Ето го Черния град, старче - чу се през отворената врата. В коридора стояха и пушеха двама минни инженери от съседното купе. - Трябва да затворим прозореца, че ще влязат сажди.
Ераст Петрович се вгледа по-внимателно: не бяха дървета, а кули. Дървени и метални, високи и по-ниски, цялата равнина бе пълна с тях. Гледката напомняше по-скоро не на гора, а на гробище, претъпкано с черни надгробия. Също толкова плътно стърчаха и комините на фабриките. Всичко това димеше, кадеше, изхвърляше нагоре кълба пушек. Онова, което пътешественикът бе взел за буреносен облак, всъщност бе много плътен смог.
Спирачките изскърцаха, влакът забави ход. Отклони се в страничен коловоз.
- Изчакваме насрещните - каза същият глас. Очевидно един от инженерите беше от Баку, във всеки случай познаваше добре местните нрави. - Точно по това време минават ротшилдовите, нобеловите и манташевските[14] композиции. Май ще се позабавим около половин час.
И наистина, след минута по основния път загърмя въздълъг влак от черни цистерни.
- Нима товарният е по-важен от пътническия? - учуди се събеседникът. - Никога не съм виждал подобно нещо.
- Тук, старче, всичко е подчинено на интересите на нефта. Особено сега. Започва стачка.
Преди да са спрели железниците, от Баку към Батуми[15] бързат да прехвърлят колкото може повече нефт, мазут и бензин. Нали четохте по вестниците - износът на нефтени продукти е временно забранен. Въпрос на оцеляване. Цялото течно гориво трябва да отива за вътрешно потребление. Нефтът поскъпва всеки ден.
- Ако военният флот, по примера на английския, премине от въглища на нефтено гориво, цените ще скочат още повече. Това ви го казвам като специалист по дизелови двигатели...
На това място на разговора Фандорин затвори вратата, защото цените на нефта, както и дизеловите двигатели изобщо не го интересуваха.
- Ще пристигнем с половин час закъснение - съобщи той недоволно на Маса.
Японецът седеше и си махаше блажено с хартиено ветрило. Задухата не го уморяваше. Изобщо всичко му харесваше: и пътят, и това, че е заедно с господаря си, а още повече - целта на пътешествието.
По времето, когато Ераст Петрович беше принуден да си изкарва хляба с платени разследвания, Маса тежко страдаше. Казваше, че господарят си уронва достойнството, като останал без служба самурай, който е принуден да продава меча си за пари. Но сега според японеца Фандорин отиваше в Баку заради почтено и благородно дело - да отмъсти на врага за нанесеното оскърбление.
- Поровин час, това не е нисто - каза безметежно слугата. - Скоро господзинът ще се успокои, заетото ние сте намерим Одисей-сан.
Японецът се отнасяше с уважение към враговете на господаря - затова революционерът бе удостоен с почтителното „сан".
Ераст Петрович седна, понечи да запали пура, но Маса вдигна пръст и строго каза на японски:
14
Александър Иванович Манташев (1842-1911) - руски нефтен магнат, един от най-богатите хора на своето време. -