Принудителното забавяне не огорчи Фандорин. Първо, не бива да тръгва, преди да е ликвидирана опасността за сигурността на държавата. И второ...
„Хм. Тези мисли е най-добре да се отложат за довечера, иначе няма да мога да се съсредоточа върху работата".
Поклащайки се на ресорите на файтона, на път към хотела Ераст Петрович прегледа заглавията на вестниците.
През изминалото денонощие към стачката се бяха присъединили още осем хиляди души. През юни добивът на нефт е възлизал едва на една четвърт от този през май.
Балканската криза започва да се развива в опасна посока. Достоверни източници съобщават, че Виена готви някакъв ултиматум на Сърбия. Берлин и Петербург си разменят телеграми, като се уверяват взаимно в мирните си намерения - лош признак. Световните борси са в паника.
Все пак трябва да се срещна с австрийския консул, помисли Фандорин. Да му разкаже за съдбата на Франц Кауниц и едновременно внимателно да провери какво е настроението на разузнавача. Ако е получил от правителството си някакви необичайни инструкции, това ще стане ясно по сто различни признака. Господин Люст няма да даде отговор на директни въпроси, разбира се, но има цяла наука за това как да се разкодират интонациите, мимиката, движенията на тялото. Поведението на шефа на мрежа от резиденти, който е получил заповед да премине в режим на предвоенна обстановка, ще бъде коренно различно от това на един шпионин в мирно време.
На рецепцията го очакваха цели две телеграми от „Ема", които бяха пристигнали още вчера, с интервал от два часа.
Ето за какво ставаше дума.
Но сега нямаше никакъв смисъл да се бие път до Петербург. Би било чисто губене на време.
Ераст Петрович поиска веднага по телефона да пратят бърз отговор: „Елате вие, и то възможно най-бързо. Отседнете в „Национал". Аз ще ви намеря".
Самият Фандорин не смяташе да остава в този хотел. Ако вчера нелегалните просто го бяха наблюдавали, то днес, след гибелта на предводителя им, ще поискат да отмъстят. Трябва да се покрие, да се премести при Хасим.
Идването в хотела само по себе си беше вече риск. Но няма да си зарязва вещите, я? Освен дрехите (за които също би съжалявал), там беше и пътната чанта със специалната екипировка.
Както и миналия път, Ераст Петрович влезе в стаята с всички предпазни мерки. До прозореца не се приближи. И все пак след четвърт час зазвъня телефонът.
Проверка? Или Сент-Естеф вече е получил телеграмата и чака обяснения? Може пък да е хер Люст? Долу казаха, че от негово име пак са се обаждали.
При всички случаи не си струва да вдига. Нека господа революционерите се чудят. Директорът на департамента трябва да вярва на думата му: като му казват „елате лично" -значи трябва да дойде. А пък при консула Ераст Перович смяташе да се отбие, щом приключи със събирането на багажа.
Без Маса опаковането беше истинска мъка. Опитваш се по-внимателно да сгънеш саката, а те не искат. Ръкавите на ризите стърчат. Якичките не се сгъват надве, а в разгърнат вид не влизат в предназначеното за тях джобче.
Всъщност животът със слуга е пагубен за един възрастен човек - отучваш се да боравиш без помощ с най-елементарни неща. Някога, по време на бедняшката си младост, Ераст Петрович можеше и да пере, и да глади, а сега дори куфара не можеше да си затвори.
Зад гърба на клекналия над куфара Фандорин с трясък се отвори вратата. Без да се обръща и без да разсъждава, Ераст Петрович се претьрколи настрани. Още не се беше изправил, а в ръката му вече се бе озовал неговият уебли със свален предпазител.
На прага стоеше Леон Арт. Не приличаше на себе си: мръсен, изподран, със сплъстени, сиви от прахоляка коси. Акробатичното премятане, изпълнено от обитателя на стаята, стресна режисьора. Той стоеше пред Фандорин и го зяпаше с ококорени очи, устните му се движеха, но не произнасяха нито звук.
Ядосан от поражението върху имиджа си, Ераст Петрович се изправи. Понякога свръхбързата реакция ти спасява живота, а понякога те поставя в глупаво положение.
„Добре, че не застрелях този кретен! Що за маниер е това - всеки път да нахълтва, като че има пожар!"
- Какво искате още? - изрева Фандорин. - Оставете ме и вие, и вашата К-клара, дявол да ви вземе и двамата!
И млъкна. По мръсното лице на Леон като поток се лееха сълзи.
- Ужасно нещастие... - едва изломоти режисьорът. - Отвлякоха ни!
Аромат на жасмин
Гласът му бе пресипнал, разказът - несвързан и освен всичко останало нееднократно се прекъсваше от стонове и ридания. Доста време мина, преди Ераст Петрович все пак да започне да разбира какво всъщност се бе случило.