- Нали ви казвах, че Фандорин ще ни отърве всички! - възкликна Симон, като скочи на крака.
От другата страна, иззад гърба на Ераст Петрович, се чу още един вик:
- Къде е тя? Къде е Клара?
Беше Леон Арт. Все пак не се сдържа, не изчака.
А след това всички взеха да викат и говорят в хор. Актьори, актриси, оператори, осветители, гримьорки - всички се втурнаха към режисьора и Фандорин. Едните задаваха въпроси, други шумно се радваха, някои - не само жени - ридаеха.
Буйният изблик на чувства бе неописуем, защото артистите са си артисти, а пък и съдейки по празните бутилки, беше изпито доста вино.
Но Леон не отговаряше на никакви въпроси и не спираше да повтаря: „Къде е тя? Къде е?" Ераст Петрович също си спести обясненията. Той хвана за лакътя Симон, като най-вменяем в цялата тази лудница и го дръпна настрана.
- Къде са б-бандитите?
- Тръгнаха си. Оставиха един на кулата. Забраниха ни да се доближаваме до портата. Той каза, че пазачът ще стреля без предупреждение... Мон дийо, знаех си, знаех, че няма да ни изоставите! Вие сте нашият спасител! Мосю дам, благодарете му! Прегръщайте го, целувайте го!
Фандорин вдигна ръце, за да се защити от госпожиците, които се втурнаха към него от всички страни. Той не обичаше фамилиарностите, особено когато те пречеха да разбере каква е ситуацията.
- Кой е „той"? Кой каза това за п-пазача?
Отчаян вопъл заглуши отговора на Симон.
- Как така са я отвели?! И вие не им попречихте? Ооо!
Явно Леон най-накрая бе получил отговор на въпроса къде е изчезнала Клара.
- Загубих я, загубих!
Режисьорът се олюля. Ераст Петрович за първи път виждаше някой да си скубе косите -оказва се, че се случваше не само в романите. Косите на господин Арт бяха гъсти, държаха се здраво. Край нещастника настана суматоха.
Тогава Фандорин хвана продуктьора вече не за лакътя, а за врата и го завлече в най-далечния ъгъл на двора.
- Сеня, сега ми обясни кратко и ясно, кой беше г-главатарят на бандитите. И какво изобщо се е случило тук?
- Техният шеф-принципал беше с маска. Добре говореше руски. Каза, седнете и мезете, господа кинематографисти, а госпожа Лунная ще взема с мен...
- Така ли каза - „к-кинематографисти"?
- Да. Беше облечен с източни одежди, но черкезката - от тънко сукно, папахата от бисерносив каракул, кинжалът - позлатен. Но също беше бандит. Когато се развикахме, че няма да му дадем Клара, той измъкна голям пистолет и бум-бум! Е, и всички млъкнаха, а Клара се разплака. Тогава той й каза да не плаче, а да се радва, защото някакъв много голям човек се бил влюбил в нея и искал да се ожени за нея. А ние да не се страхуваме, да сме пийвали и хапвали. Когато големият човек щял да се жени за Клара, щяло да има сватба и ние всички сме били поканени. А дотогава никой не бивало да мърда от тук. Ако някой се опита, пазачът щял да стреля. Клара взе да крещи: „Аз обичам друг! Живея с него! Освен това имам законен съпруг!" А онзи с маската й вика: „Със законния съпруг вече всичко е решено, останалото няма значение". Хвана я и я отведе. Нашите се възмущаваха известно време, но всички бяха гладни, а масата беше отрупана... Цял ден пихме, пяхме, чакахме да ни спасят. Ето че дочакахме.
„Ясно - каза си Ераст Петрович. - Някой от нефтените магнати е решил да постъпи с красавицата в традициите на Изтока - да я отмъкне със сила. Похитителят знае за законния съпруг, че за добра цена може да се разбере с този човек за каквото и да било. Отвели са снимачната група далеч в планината, за да не вдига шум и да не пречи на матримониалните планове. Умишлено са позволили на Леон да избяга. Първо, за да не се развалят отношенията със семейство Арташесови, и второ - съперникът да не им се мотае в краката".
След не особено сложната дедукция, Ераст Петрович се ядоса, че е изгубил цял ден за тази глупост, а сега трябваше още и да се измъчи по пътя обратно.
За Клара няма какво да се притеснява. Тя е укротявала всякакви ухажори, а за останалото -не е ли все едно на кого от желаещите ще се падне звездата на сребърния екран? Тази страница е обърната, нека други я четат сега (ако искат чак да я скъсат от четене).
В Баку го очакваха важни държавни дела, а тук се беше завихрила буфонада с туземен колорит.
Фандорин помоли Хасим да намери в съседното село каруци и да съпроводи актьорския табор до града, за да не им се случат още някакви неприятности по пътя.
- Не се безпокой, Юмрубаш - отвърна Хасим. - Актьори ще докарам в Баку. И твой жена ще намирам.
„Тъкмо за това не съм те молил" - рече си Фандорин.
Ераст Петрович язди половината нощ обратно, като на всеки половин час сменяше уморените коне. Малко преди съмване, в този тъмен час, когато луната вече беше залязла и още не бе пукнала зората, несдоспал и изнемогващ, той стигна до „Национал", но слезе от коня зад ъгъла. Завърза двата коня за една каменна ваза.