Жасминовият все още кимаше, докато слушаше разпорежданията на началството, а Фандорин вече беше открил отговора на този въпрос.
„Основният удар още не е нанесен. Люст готви някаква голяма акция, която напълно ще парализира района на Баку и ще накара Русия да смекчи позицията си относно сръбския конфликт. Да, Виена се опитва да постигне именно това! Да отнеме на Петербург хегемонията на Балканите, без да се стига до война. Без гориво и смазочни материали ще е невъзможна всеобща мобилизация, заводите няма да работят, бойните кораби няма да излязат в морето, няма да полетят аеропланите, автомобилите няма да се движат. А на Люст му трябвам ето за какво: резидентът знае кой съм и иска да разбере какво съм успял да науча и какво съм съобщил в министерството. Австрийците знаят, разбира се, коя е „Ема". Това обяснява възглавниците. Ще бъдат меки, ще се опитат да ме вербуват на своя страна. Ако не се съглася - ще ме убият. Когато е в ход някаква мащабна игра, всички средства са добри, а след това за убийството може всеки да се натопи. Това е Баку."
Трябваше обаче да побърза. Когато се яви хер Люст (със сигурност няма да е сам), ситуацията ще се усложни. Докато е сам, Жасминовия не е непреодолим противник.
Ръцете му са завързани качествено, с немска прецизност, но краката на Фандорин бяха свободни и „застрахователният" агент не подозираше, че това не е много мъдро.
Ераст Петрович нададе стон, взе да мига с очи, престори се, че сякаш едва сега идва на себе си.
- Herr Konsul! - каза Вайсмюлер (или както там се казваше всъщност). - Sie konnen jetzt kommen[120] След това стана, но вместо да иде при вързания, той се завъртя към вратата и извика (неприятна изненада):
-Hei, Kerle, kommt gleich![121]
Влезнаха двама „керлове" - здрави мъже без сака, само по ризи. Застанаха от двете страни на креслото.
Първоначалният план беше много прост: когато Жасминовия се приближи, да му нанесе удар с острия връх на обувката в болезнената точка над лявото коляно; щом се свие - да изпълни „уваути" с крака в основата на брадата. След това да се извие и да прегризе въжето. След петнадесет-двадесет секунди ръцете щяха да бъдат свободни. Но в обществото на повече хора този канкан е невъзможен за изпълнение. Значи ще трябва да изчака Люст. Да разиграе разумна сговорчивост. Само и само да каже да го развържат, а после - според ситуацията.
„Боже, какво е това?"
Агентите развързаха ръцете на пленника. Вярно, че Жасминовия извади пистолет - същият онзи „парабелум", който Ераст Петрович великодушно му остави миналия път. Фандорин погледна нагоре. Над него заплашително гледаха два чифта очи: отляво сини, с руси мигли; отдясно кестеняви, с рижи мигли.
- Спокойно - каза русият.
- Добре - кротко отговори Ераст Петрович.
Без да обръща внимание на „парабелума" той нанесе едновременно два удара с отворена длан, изби двете долни челюсти. Ударът не е сложен, не е опасен за живота и за здравето, но е ефикасен: изважда противника от строя.
Вайсмюлер вцепенено гледаше изправящия се от креслото Фандорин и двамата си мучащи колеги с еднакво увиснали ченета.
Най-накрая се сети да натисне спусъка. Но вчера Ераст Петрович не бе държал в ръце този „парабелум", за да го остави в изправно състояние.
Последва сухо щракане, след него още едно. Изстрели обаче нямаше.
Фандорин бе натрупал към Жасминовия цял списък с претенции. Първо, на мерзавеца не можеше да му бъде простено нескопосаното отношение към врата му. Второ, пистолетът бе насочен точно към сърцето на Фандорин и ако не беше вчерашната предпазна мярка, той вече щеше да лежи мъртъв. И трето, не може така да се злоупотребява с гадния одеколон, когато главата и без това го цепи непоносимо.
Фандорин скочи и ритна врага в челото. Това се нарича „ушигороши", „обездвижване на бик". Тежко сътресение на мозъка с летален изход.
„А вие как си мислехте, mein Herr? Im Krieg ganz wie im Krieg "[122].
Пред погледите на двамата ахмаци с увисналите ченета Ераст Петрович събра нещата си от масата. - Предайте моя поклон на г-господин консула. И излезе.
Той слезе по стълбите, излезе навън и видя, че се намира в самия център на европейската част на града, на улица Николаевска, точно срещу градската дума.