Легнеш си да спиш горд от себе си. А на сутринта, вече със свежа глава, прочетеш го и се изплюеш. Ама че мъдрец! Същото може да се каже и по-кратко: „Щом си се хванал на хорото, ще го играеш." Халтурка сте спретнали, Ераст Петрович.
Беше доста позабравил японския, затова трябваше да пише на руски и не с четка - с американска писалка, но все пак това си беше истински „никки", а не тривиален европейски дневник. В първия ден на 1914 година Фандорин тържествено изографиса на обратната страна на корицата епиграф - началото на „Записки от килията" на средновековния монах Чомей[17]
Откакто започнах да проумявам смисъла на нещата, вече изминаха повече отчетиридесет пролети и есени, и през това време се натрупаха много необичайни неща, на които съм бил свидетел".
В чудесната английска тетрадка с метални щипки вече се смениха две топчета от по сто листа перфорирана хартия. Ераст Петрович не пазеше старите записки, а просто ги изхвърляше - „никки" се водеше, не за да се препрочита или, пази боже, заради потомството, а изключително в името на самия процес. Онова, което е необходимо на ума и сърцето, и така ще остане. Всичко, що е излишно - нека отлита, както сухите листа по вятъра.
И така, Фандорин седна на масичката, принуди се да забрави за задухата, която заради спирането на влака стана непоносима, и внимателно изписа под днешната дата (16 юни) йероглифа „дърво".
С „Дърво"-то работата беше лесна. За из път Ераст Петрович се бе запасил с пътеводители и справочници, за да получи представа за местността, в която предстоеше да работи. По време на пътя полезната литература бе изучена, необходимите страници отбелязани, редовете - подчертани. Без да подбира какво може да потрябва и какво не, Фандорин преписваше подред всичко, което му правеше някакво впечатление.
Златното перо се заплъзга по хартията.
„РУСКАТА ИСТОРИЯ НА ГРАД БАКУ Е ДВЕСТАГОДИШНА. ПО ВРЕМЕ НА ПЕРСИЙСКИЯ ПОХОД ПЕТЪР ВЕЛИКИ ЗАПОВЯДВА НА ГЕНЕРАЛ МАТЮШКИН ДА „ПОЕМЕ КЪМ БАКЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО И СИЧКИ СИЛИ ДА ПОЛОЖИ, ТА С БОЖИЯТА ПОМОЩ, РАЗБИРА СЕ, ДА ГО ЗЕМЕ, ПОНЕЖЕ КЛЮЧ Е КЪМ ЦЯЛОСТНОТО ДЕЛО НАШЕ ОНЗИ ГРАД". НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ДОРИ НЕ СИ Е ПРЕДСТАВЯЛ ПРЕЗ СВОЯТА ПРЕДЕНЕРГЕТИЧНА ЕПОХА ДО КАКВА СТЕПЕН БАКУ „КЛЮЧ Е КЪМ ЦЯЛОСТНОТО ДЕЛО НАШЕ". ПРЕЗ 1859 ГОДИНА, КОГАТО ТОВА КРАЙМОРСКО ГРАДЧЕ СТАВА ГУБЕРНСКИ ЦЕНТЪР, ТУК СА ЖИВЕЛИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ДУШИ, А КЪЩИТЕ СА БИЛИ САМО „АЗИЯТСКА АРХИТЕКТУРА", ПРЕДИМНО КИРПИЧЕНИ. ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ПОЛОВИН ВЕК НАСЕЛЕНИЕТО СЕ Е УВЕЛИЧИЛО ЧЕТИРИДЕCEТ ПЪТИ, И ТОВА БЕЗ ДА СЕ СМЯТАТ НЕЛЕГАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ-АМШАРИ, КОИТО ИДВАТ НА ГУРБЕТ ОТ БЕДНИЯ ИРАН И ЖИВЕЯТ В „АМШАРИ ПАЛАНИ", КВАРТАЛИ-ГЕТА. КОЛКО СА ТЕЗИ БЕЗПРАВНИ ПРОЛЕТАРИИ НА НЕФТА В БАКУ НИКОЙ НЕ Е БРОИЛ И НЕ ВЪЗНАМЕРЯВА ДА ГО ПРАВИ".
След като се поколеба (за „Дърво" този абзац бе възкъсичък), Фандорин реши да препише от книгата поучителната история за човека, комуто градът дължеше главозамайващия си възход.
Преди четиридесет години младият швед Роберт Нобел, брат на собственика на петербургския оръжеен завод, заминал за Ленкоран[18] в търсене на орехово дърво, необходимо за производството на приклади за пушки. Нобел не намерил необходимата дървесина, но като преминавал през Баку, се заинтересувал от нефта, който в тези не чак толкова далечни времена се добивал примитивно, от кладенци, и се използвал само като евтино масло за осветление. Роберт Нобел купил първото находище за пет хиляди рубли и наел само тридесет работници. А през 1913 година в предприятията на концерна „Бранобел" в Баку се трудеха 30 хиляди души, а печалбата е била 18 милиона.
Освен този впечатляващ епизод, който убедително потвърждаваше древната истина, че историята и прогресът се движат от хора, които умеят да надничат в бъдещето, Фандорин преписа в дневника някои сведения за населението на града.
„ТУК ПРЕОБЛАДАВАТ ДВЕ ПЛЕМЕНА: АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ТАТАРИ, АБСОЛЮТНО ПОГРЕШНО НАРИЧАНИ ПЕРСИ, И АРМЕНЦИ", ТВЪРДЕШЕ СЕ В ПЪТЕВОДИТЕЛЯ. В ЕТНОГРАФСКИЯ СПРАВОЧНИК ОБАЧЕ КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ СЕ НАРИЧА „АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ТЮРКИ" И НЕ Е ЯСНО КОЕ Е ПО-ПРАВИЛНОТО. ПРЕЗ 1914 Г. В ГУБЕРНСКИЯ ГРАД ЖИВЕЯТ 101803 МЮСЮЛМАНИ, 67730 РУСНАЦИ, 57040 АРМЕНЦИ, 1990 ГРУЗИНЦИ, А СЪЩО ТАКА „ДОСТА ЗНАЧИТЕЛНО КОЛИЧЕСТВО ЧУЖДЕСТРАННИ ПОДАНИЦИ".
Е, това ще да е достатъчно за „Дървото", реши Ераст Петрович, след като прочете написаното. Време е да се премине към „Острието".
17
Камо-но Чомей (1154-1216) - японски поет и писател. „Записки от килията" е най-известното му произведение. - Б.