Ераст Петрович забрави обидата. Той дори не си бе представял, че кризата толкова се е задълбочила.
- Значи войната е неизбежна? - тихо попита Фандорин, като се възползва от кратката пауза. - Тогава, ваше п-превъз-ходителство, не разбирам как сте могли в толкова нажежена ситуация да напуснете столицата.
Този път Жуковски не се ядоса.
- Съвременните средства за свръзка ми дават възможност да ръководя подчинените ми служби от разстояние. Оперативният щаб, създаден предвид извънредните обстоятелства, ме съпровожда - той кимна към офицерите и чиновниците. - Работим денонощно. Готвим се за арести на подозрителните лица, разгръщаме органи на териториалното и армейското разузнаване, разработваме мерки за сигурност за отбранителната промишленост. Но се появи надежда, че въоръженият конфликт ще бъде избегнат и това сега е най-важното. Ето защо съм тук.
- Надежда? Каква?
- Идеята идва от Виена, от придворните кръгове. Император Франц-Йосиф е на осемдесет и четири години, той се страхува, че една голяма война ще бъде пагубна за държавата му, в доста затруднено положение е. Обществото там е още по-разпалено, отколкото у нас. Австрийците жадуват отмъщение за убийството на ерцхерцогското семейство. Според сведенията на тяхното разузнаване зад покушението стоят офицери от сръбската тайна полиция. Виена не вярва, че Белград ще има волята да открие и арестува организаторите. Виена отправи на Сърбия ултиматум с десет параграфа. В него има много твърди искания: да бъдат закрити всички антиавстрийски партии и организации, да бъде извършена чистка в армията и държавния апарат и така нататък, и така нататък. Белград е съгласен на всичко, освен едно: разследването да се води от австрийски длъжностни лица. Това фактически би означавало да се откажат от държавния си суверенитет. Как може чуждестранна комисия да осъществява полицейски функции на твоя територия? Ако крал Петър се съгласи на това, в страната ще избухне революция. Просто ще го убият, както преди единадесет години убиха крал Александър. Сръбското правителство помоли да бъде премахната само тази точка. Но Виена не може. Австрийският народ няма да повярва на вътрешно сръбско разследване. Ако до няколко дни Белград не обяви за съгласието си, ултиматумът ще бъде публикуван във вестниците. И тогава вече няма да има връщане назад. Войната ще стане съвсем неизбежна... Има само един човек, способен да изведе преговорите от задънената улица и да спре катастрофата. Вие.
- М-моля?
Фандорин помисли, че не е чул добре.
- Франц-Йосиф е дал да се разбере, че е готов на компромис: ако следствието бъде оглавено от човек, който може и да не е австрийски поданик, но има пълното доверие на Виена. Императорът е назовал вашето име. Доколкото разбрах, вие сте оказвали на семейството на Хабсбургите някакви услуги?
Изразителната пауза, която направи командващият, намекваше, че от Ераст Петрович се чакат обяснения. Но те не последваха. Наистина, преди няколко години Фандорин бе помогнал на злощастното семейство, вечно преследвано от някакви трагедии, да разреши един болезнен проблем. Но историята бе деликатна, строго конфиденциална и в никакъв случай не подлежеше на огласяване. Беше много вероятно старият император да се бе сетил за Фандорин не толкова заради детективските му таланти, колкото заради умението му да си държи езика зад зъбите.
След като не дочака отговор, Жуковски продължи:
- Виена предлага да бъдете назначен за независим ръководител на разследването. Ще имате двама помощници - австриец и сърбин - всеки с екипа си. Предложението на Франц-Йосиф устройва всички. Белград е във възторг. Първо, вие сте руснак. Второ, там помнят, че по време на войната през 1876 година вие сте се сражавали като доброволец в сръбската армия. Доволен е и нашият император. Русия ще се озове в ролята на миротворец, война няма да има, а нашето морално влияние на Балканите ще се засили. Съгласни ли сте да се нагърбите с тази мисия? Или по-точно: смятате ли, че имате право да откажете?
Вторият въпрос прозвуча тревожно - генералът забеляза, че лицето на Фандорин помръкна.
- Това е ужасно. Напразно убих един човек...
- Какво?
Заместник-министърът се опули. Директорът на департамента, напротив, присви очи. И двамата се спогледаха в недоумение.
- Ето защо австрийците толкова настойчиво са ме преследвали. .. - промърмори Ераст
Петрович и стана още по-мрачен.
- Да, техният консул в Баку ни съобщи, че не може по никакъв начин да се срещне с вас. Той беше в отчаяние. От Виена го затрупали с истерични шифрограми.