- Люст е загубил т-търпение. Той се опита да ме хване със сила. А аз неправилно съм изтълкувал действията му, убих един от агентите...
- Но моля ви, Фандорин! - избухна командващият. - Спасението на Европа е поставено на карта, а вие приказвате някакви глупости! Австрийците сами са си виновни. Що за маниери - да ви пленяват със сила? И за Бога, престанете да се разсейвате! Съгласни ли сте да оглавите разследването?
- Съгласен съм, разбира се - отвърна Ераст Петрович с нещастен вид.
- Уф... - Жуковски избърса лицето си с кърпичката и се обърна към помощниците. - Полковник, спешно искам пряка връзка с Царское село[124]
- Съжалявам, ваше превъзходителство. Страхувам се, че няма да е възможно да използваме хотелските кабели. Разпоредих да доставят всичко необходимо от щаба на Каспийската флотилия. Но ще трае два или три часа...
- Ето какво тогава. - Генералът стана от стола. - Местим се в сградата на Управлението на жандармерията. Там има пряка връзка с министерството, а значи ще можем да се свържем и с Негово величество. Трябва спешно да доложа на императора, че съм ви открил и че сте съгласни - поясни той на Фандорин. - Да, между другото. Поздравявам ви с производството в чин действителен статски съветник. Сега и вие сте „превъзходителство".
- За какво ми е т-такова отличие?
- Не „за какво", а „защо". Знаете какво значение придават немците на чиновете. Указът е подготвен и ще бъде подписан незабавно. Освен това ще получите поверителна грамота за специални пълномощия, а също така и личните ръкописни послания от Негово величество до австрийския и сръбския монарх. Ще ви доставя тези фототелеграфски депеши направо на гарата. През нощта, щом бъдат готови всички документи, ще заминете с извънреден влак за Батуми. На пристанището ще ви очаква бързоходна яхта. След две денонощия ще пристигнете във Виена - австрийците настояват да получите инструкции от тях - на аудиенция при императора. Имате ли въпроси?
Напълно объркан, Ераст Петрович потърка точката на концентрацията, която се намира точно в средата на челото.
- З-значи съм свободен до тази нощ? Трябва да уредя още някои неща.
- До полунощ - уточни генералът. - Ако някои от документите не успеят да дойдат, ще ги получите в Батуми. А дотогава, с властта, която разполагам, ще ви предам документа, който ще ви помогне да свършите всичко. Полковник! Къде е мандатът, приготвен за Фандорин?
Офицерът му подаде един плик. Върху личната бланка на заместник-министъра на вътрешните работи с подпис и восъчен печат бе напечатано, че приносителят на това писмо, действителен статски съветник Е. П. Фандорин, изпълнява секретна задача от голяма държавна важност, във връзка с което всички части на полицията и жандармерията са длъжни безпрекословно да се подчиняват на заповедите му, а цивилните служби да му оказват всякакво съдействие.
- Имам м-молба, важна. Помощникът ми е ранен, намира се в местна болница...
Жуковски махна нетърпеливо:
- Просто кажете на полковника какво е необходимо, ще бъде точно изпълнено. Ако трябва транспорт - ще го превозят. Ако трябват специални грижи - ще ги осигурят. Мислете за Виена и Белград, не се отвличайте с каквото и да било друго. Ще ви дам охрана от най-добрите сътрудници, а в Батуми към вас ще се присъедини група от трима секретари.
- Няма нужда от охрана - отсече Фандорин.
„Австрийците веднага ще разберат, че това са кадрови разузнавачи и ще се отнасят към мен с подозрение. А пък и аз нямам нужда от служебни бавачки".
- От секретари също няма нужда. Ще си взема на място: един австриец и един сърбин.
Генералът кимна с разбиране:
- Е, какво, има резон в това, което казвате. Вие си знаете.
- Достатъчен ми е един т-телохранител. Проверен човек, опитен. Той ще ми върши работа. Само че...
- Какво „само че"?
- Той има проблеми със закона.
- Ераст Петрович - умолително възкликна Жуковски вече на вратата. - Нали ви помолих: не ми хабете времето за глупости! Императорът чака. Съобщете на Емануил Карлович името на вашето протеже - и всичко ще бъде уредено. И последно: на гарата, където ви е срещата, ще ви отведат оттук, от хотела. Така че бъдете така добър да си бъдете в стаята четвърт час преди полунощ.
И вратата се захлопна зад гърба на негово превъзходителство.
Мълчаливият директор на департамента веднага стана от стола и с рече с равен тон:
- Е, добре, а сега, след като генерал Sturm-und-Drang[125] си замина с тропот, да поговорим спокойно и подробно за нещата в Баку.
Дори когато казваше нещо шеговито, Сент-Естеф никога не се усмихваше.