Преди да тръгне Ераст Петрович се обади на Сент-Естеф. Каза, че през нощта на станцията се очаква диверсия, но няма нужда да се предприема каквото и да било. Там има достатъчно хора, а контраоперацията ще оглави лично Фандорин. Към господин директора имаше само две молби: да даде на началника на охраната необходимите разпореждания и да изпрати униформата.
- Това ли е всичко? - нервно попита Еманиуил Карлович. - Шегувате се! Незабавно тръгвам към станцията.
- В никакъв случай. Това ще сплаши д-диверсантите.
Сент-Естеф въздъхна и се примири.
- Бог да ви пази! Ще чакам на телефона.
Дежурният командир на охраната капитан Василиев изпълни точно получените по телефона инструкции.
- До пристигането на ваше превъзходителство не са правени никакви промени в обичайния ред. За диверсията знаем само аз и моят помощник - капитан Симонашвили. Знае ли се в какво точно се заключава замисълът на престъпниците? Какво ще е: щурм, изкоп, атака с бомби?
- Не з-знам. Не знам и за кога точно е предвидено нападението. Затова да не губим време. Разведете ме по територията, след това ще влезем вътре.
Огледът показа това, което трябваше да се установи: тук имаше много малки постройки -бараки, будки, складови и работни помещения. Ако на територията проникнеше малка група диверсанти, нямаше да й е трудно да се скрие.
„Как ще проникне? Дявол знае. Но нали Кълвача няма намерение да атакува фронтално обект, който се охранява от цял батальон жандарми? Значи е измислил нещо хитро. Може той и хората му да са вече някъде тук. Чакат удобен момент или уговореното време".
- Добре. П-покажете ми къде са уязвимите места на станцията.
- Мерките за противопожарна безопасност при нас са прецизно обмислени - обясняваше капитанът в движение. - Всичко е покрито с дебел слой невъзпламеняем лак. Тръбите, по които идва керосинът от заводите, са огнеупорни отвън. Единствената зона, където е опасно всякакво възпламеняване, а още повече взрив, е помпената зала. Но сега ще видите колко строго се охранява.
Коридорът, по който вървяха, направи завой и ги изведе до една врата. Над нея блестеше странна метална дъга. Пазач с маузер на кръста отдаде чест на началника и безмълвно протегна ръка.
Василиев взе да разкопчава кобура си.
- Това е техническа новост, металодетектор. Ако някой се опита да внесе вътре метален предмет с тегло повече от сто грама, се включва сигнал за тревога. Затова огнестрелното оръжие трябва да се предаде тук. Важи дори за мен. Знае ли човек? Може да се стигне до случаен изстрел, рикошет. Страшно е дори да си представиш. В помпената зала охраната е въоръжена само с къси кинжали с кожени ножници.
Двамата предадоха пистолетите си на дежурния, капитанът откопча шашката си.
Продължиха нататък - по ярко осветен, ослепително бял коридор. Ако не бе проникващата навсякъде миризма на керосин, човек можеше да си помисли, че се намира в свръхмодерна клиника или научна лаборатория.
С всяка крачка все по-силно се чуваше мощен тътен, сякаш наблизо шумно дишаше запъхтян исполин.
- Тук е сърцето на цялата керосинова индустрия. Към него, като кръвоносни съдове са насочени тръбите на всички преработващи заводи - възторжено обясняваше капитанът, видимо горд със службата си. - Мощната помпа изтласква постъпващия в тръбата керосин и то така, че скоростта на движение на течността става 10 метра в секунда. На следващата станция, която е на петдесет километра, на керосина се подава допълнително налягане. И така нататък, чак до Батуми. За година от тук се изпомпват почти милион тона. Даваме светлина на цяла Русия и на половин Европа!
Той отвори стоманената врата и започна да вика - ритмичният тътен стана оглушителен.
В противоположния край на просторната зала блестеше огромна цистерна, висока почти до тавана, тоест при всички случаи имаше десет метра. По горната част на стените и просто по въздуха, към резервоара вървяха тръби - по тях течеше керосинът към помпата.
- Вътре се движи многотонно бутало, нарича се „гмуркало"! - викна Василиев, като посочи гигантската бъчва. - Двигателят е електрически, имаме собствена подстанция! Ако спре подаването на ток, помпата просто ще спре. Но ако поне една искра попадне ей там, във въздушната клапа... Виждате ли я, над горната площадка на стълбата?
Но Фандорин не гледаше нагоре - оглеждаше залата.
Двама техници със сини престилки бяха клекнали и майсторяха нещо в ъгъла. Двама души охрана - всеки с кинжал на кръста - стояха от двете страни на металната стълба, която сочеше началникът на охраната.