„Няма какво да се прави. Сбогом, Краб. Като не ти се живее - твоя работа".
След като отскочи назад, Фандорин измъкна деринджъра. Пистолетчето тежеше по-малко от сто грама и затова хитроумният металодетектор не го засече.
Деринджърът има множество недостатъци: само един патрон, много малък калибър, можеш да убиеш противника на място само ако го уцелиш точно в окото. Но имаше и едно предимство, безценно в дадените условия. И Ераст Петрович се възползва от него.
Тихо изпука изстрелът, куршумът уцели там, където трябваше - в бляскащото от злоба око. Ако се стреляше с по-мощно оръжие, щеше да има риск куршумът да излезе през тила и да рикошира по непредвидим начин. А тук нямаше никаква опасност: другарят Краб се просна мъртъв и куршумът заседна в черепа му.
Светкавично, като прескачаше през две стълби, без да докосва перилата, Фандорин хукна нагоре по стълбата.
Няколко мига гледа съсредоточено циферблата на бомбата с часовников механизъм, докато определи каква е системата й.
Кълвача бе нагласил закъснителя не на три и дори не на две минути - на шестдесет секунди. И петдесет от тях вече бяха изминали.
Но и десет секунди не са малко. Особено когато бомбата е с толкова просто устройство, с елементарен електролитен взривател на Луис.
Ераст Петрович извади батерията и стрелката спря.
Сега може да се заеме с Кълвача. Далеч ли е успял да избяга? И как смята да се озове зад портала?
Без да губи време за слизане, Фандорин мина по същия път, който бе използвал преди малко Кълвача. Изтича по пълната с керосин тръба, след това скочи долу. За неподготвен човек не е лесно да скочи от близо седем метра. Нищо чудно че това не представляваше проблем за Ераст Петрович, той специално се беше обучавал да скача и да пада. Но Кълвача също си го бива, а?
„Труден случай. Явно ще се наложи да потичам" - помисли Фандорин, не без удоволствие.
Бял човек в Черния град
Неговият уебли не беше там, където го остави. Ераст Петрович изруга. Проклетият Кълвач не само умееше да скача не по-зле от „промъкващите се", той освен това разбираше и от оръжие. Имаше вкус! Маузерът на заклания пазач не му беше направил впечатление!
Е, сега със сигурност не биваше да изпуска злодея. Друг такъв уебли нямаше в целия свят. Фандорин сам беше разработил усъвършенстването на съществуващия модел, пистолетът бе направен по поръчка, наложи се да чака близо година.
Следите на престъпника се появиха веднага щом Ераст Петрович се озова на двора. До стълбите, в сянката, с разперени ръце лежеше човек само по риза. Ботушите и панталонът бяха униформени. Това бе същият онзи началник на караула, на когото Фандорин преди по-малко от час показа мандата си. Може би беше чул виковете в централната сграда и бе решил да провери какво става...
Липсата на китела, фуражката и портупея му подсказа как може да се е измъкнал убиецът.
Ераст Петрович хукна направо към портала. Часовоят му препречи пътя с щик.
- Не можеш излиза! Кой си? - кресна той, като с ужас гледаше омазаната физиономия и черната фигура на действителния статски съветник.
Съдейки по говора, татарин. Явно преди малко е застъпил. Преди това Фандорин не го видя на портала.
На този да му показваш мандата - само да си губиш времето, а то е скъпо.
Ераст Петрович отблъсна щика и хвана войника за гушата:
- Един офицер излизал ли е преди малко?
- Излизал е - изсумтя татаринът. Той бе съвсем млад, от новобранците. - Казвал ми е: „Копче си закопчей, ахмак".
Фандорин запрати пушката му по-далече, за да не вземе войничето от усърдие да гръмне в гърба му. Пъхна се под бариерата.
Отляво и отдясно в тъмнината се чуваше преброяване - войниците във верига претърсваха местността. Но отпред беше тихо. Кълвача можеше да е тръгнал само в тази посока.
Невидим в мрака, почти безтегловен и безшумен, Ераст Петрович тичаше по пътя, като не толкова се вглеждаше в нощта, колкото се вслушваше в звуците.
Можеш навсякъде да потънеш и да се укриеш в този мъртъв град. Но на Фандорин му се струваше, че отдавна и добре познава противника си.
Кълвача не е от тези, които се спасяват с бягство. Той вече е разбрал, че операцията е провалена – станцията не е взривена. Знае и кой е осуетил плана. И - няма никакво съмнение - страстно желае да си отмъсти. Трябва само да му се предостави такава възможност.
Без да спира, Ераст Петрович избърса с ръкав боята от лицето си, захвърли горнището и ластичната шапчица. Престана да бъде невидим. Материализира се. Освен това се показа и луната, сякаш искаше да види сблъсъка между двама заклети врагове.