Приятен разговор
- Не се опитвайте да се обърнете - предупреди насмешливият глас. - Ще стрелям. Много ми се иска да поговорим, но ще стрелям.
„Недооцених хладнокръвието му. Изчакал ме е да мина, за да се озове в печеливша позиция, отзад. Не стреля, защото иска да разбере откъде съм узнал за плана му да взриви станцията".
- Бавно на колене - заповяда Кълвача.
„Какво да правя? Ставането от коленичило положение - това е допълнителен миг, в който -си неподвижна мишена. А ако сега, докато съм изправен, направя „въртележката" - няма начин, на такава малка дистанция ще има ефект".
И все пак Фандорин се подчини. С „въртележката" няма да се стигне до никакъв разговор. Всичко ще свърши със смъртна схватка. Безгласният труп няма да може да отговори на въпросите. Да допуснем, че Кълвача бъде хванат жив - човек като него няма да отговаря, не можеш да го сплашиш. А все пак много му се искаше да получи някои отговори.
От друга страна, като паднеш на колене, противникът малко ще се успокои и ще се приближи. Което си е много, много желателно.
Но Кълвача го разочарова - остана там, където беше. Очевидно беше наясно, че в никакъв случай не бива да се доближава до Фандорин. И беше уверен в точността си.
Е, добре, щом врагът не се съмнява в победата си, значи ще бъде и по-откровен. Защо да лъжеш някого, който след малко ще бъде покойник? Ераст Петрович много пъти през живота си беше използвал този рискован, но безпогрешно действащ номер.
- Кой ви издаде плана ми? - Кълвача зададе именно онзи въпрос, който трябваше да зададе.
- Никой.
- Но как се досетихте?
- Никак. Просто хвърлих въдицата и вие клъвнахте.
- Не разбирам. Може ли без алегории? - в гласа му прозвучаха ядни нотки.
- Няма нужда да четете чужди дневници. Или си мислехте, че не съм се досетил, че край Хасим се навърта някой от вашите хора и периодично си пъха носа в моите записки? Къщата е като хан, няма нищо по-просто от това да пратиш шпиони там. Достатъчно бе да напиша, че трябва спешно да се сменят екипажите на корабите и локомотивите - и веднага започна едновременна стачка във флотилията и железниците.
Никаква реакция - напрегнато мълчание.
- Когато разбрах, че сте жив и здрав, започнах да си блъскам главата, за да разбера защо другарят Одисей е престанал да ме преследва - продължи Фандорин, като изобщо не заекваше, което му се случваше в минути на крайно напрежение. - А след това се сетих: трябвам ви за нещо. Днес се досетих за какво. Искате да се възползвате от мен по някакъв начин. Какво очаквахте от мен?
- Че ще пристигнете, ще вдигнете тревога и основната част от жандармерията ще се втурне да претърсва околностите. .. Трябваше да се досетя, че има нещо гнило, когато си отидоха всички освен караула - мрачно каза Кълвача, включвайки се в играта.
- Вие нарочно сте пратили стареца при Хасим - не попита, а констатира Ераст Петрович. Постепенно всичко се изясняваше. - А откъде знаехте, че ще пристигне генерал Жуковски и ще ми даде специални пълномощия?
- Между Питер и Баку хвърчаха шифрограми. А аз ги четях. Имам едно човече в спецтелеграфа... - гласът му беше замислен. Кълвача осмисляше чутото. - Да, ловко ме проверихте с дневника, ваше покойно превъзходителство.
А сега вече трябваше да се говори много бързо, защото след тези думи най-вероятно следваше изстрел. Кълвача беше научил всичко, което му бе необходимо.
- Ще ви бъде любопитно да научите още нещо... - каза Ераст Петрович и се запъна.
В целия свят няма човек, който би застрелял онзи, който е започнал фразата си по този начин.
- И какво е то?
„Ами нищо. Просто те баламосвам".
От този момент Фандорин забрани на мозъка си всякаква мисловна дейност. Сега трябваше изцяло да се довери на тялото, в тази ситуация само то можеше да го спаси. Естествените рефлекси са по-спонтанни и бързи от каквито и да било съзнателни действия.
Както си беше на колене, той направи кълбо напред. Куршумът с писък разсече въздуха малко по-високо.
След това се изтърколи настрани и скочи. Фонтанче пръст се вдигна точно до краката му.
Дойде време за „въртележката". След кратко засилване Ераст Петрович направи „колело" по земята, като се отблъскваше с ръце и се премяташе. Противникът успя да стреля още три пъти, преди Фандорин да се озове в мъртвата зона - притисна се към ъгъла на къщата.
Неговият уебли има седем куршума. Значи ще трябва да се изложи на изстрелите още два пъти.
Стъпвайки безшумно, Ераст Петрович обиколи постройката от другата страна, за да отреже на врага пътя за отстъпление. От толкова малко разстояние той щеше да чуе и най-слабия звук и да определи къде се намира противникът. Но в къщата беше тихо. Кълвача не мърдаше от мястото си. Чакаше.