„Хладнокръвен господин, нищо не може да се каже. Добре, че са му останали два куршума, а не един. Последния като нищо би могъл да запази за себе си, а така човекът има илюзията, че все още може да надделее. Как да го хвана там? Къщурката е малка. Ако нахълтам през вратата или скоча през прозореца, от упор той няма да пропусне".
Науката на „промъкващите се" учи: ако си без оръжие, огледай се както трябва и със сигурност ще намериш оръжие.
Фандорин се огледа както трябва. Не намери никакво оръжие. За сметка на това обаче видя блещукаща нефтена локва, каквито в Черния град има в изобилие.
Свали тесните си панталони и остана само по бедрена превръзка. Той я слагаше, когато предстояха бурни събития, не от любов към екзотиката. Затегната по специален начин, тази ивица плат правилно стимулираше танден - точката на силата, разположена на едно сяку[127] под пъпа.
Ераст Петрович натопи японския панталон в черната, миризлива киша.
Намръщи се. Каква гадост е този нефт все пак! Няма къде да се денеш от нея, по дяволите.
Натърка се от главата до петите и стана черен, отново се сля с нощта. Но и след това не изхвърли мокрия панталон, а го върза на възел.
Под мишницата му със специална лепенка бе залепен минималният комплект на ниджата: гъвкаво и тясно трионообразно острие (няма да има нужда от него); тръба с отровни стрели (също); но пък непромокаемият комплект за палене огън - това ще потрябва.
От къщата се разнесе присмехулно:
- Фандорин, какво се мотаете там? Заповядайте на гости.
„Срещу вратата е. С гръб към прозорците, между централния и левия... Сега ще ти дам едно гости, почакай само".
Ераст Петрович гледаше луната, към която бавно, но сигурно се приближаваше качествен, плътен облак. Оставаше да чака минута и половина.
- Случайно да знаете кого пречукахме вместо вас миналата нощ? - Фандорин опита да измъкне още малко информация от противника. Но той не клъвна.
- Правилата на играта се промениха. Вече никакви откровености. Ако позволите да ви застрелям, става - преди да умрете, ще удовлетворя любопитството ви.
„И това е нещо. Значи познава човека с отсечените ръце".
Светлината започна стремително да гасне. Угасна съвсем. Черният град почерня окончателно.
В същия миг Фандорин драсна клечка и запали просмукания с нефт плат.
Примижа, за да не вижда яркия пламък. Отиде до зеещата дупка на прозореца, хвърли факела вътре.
Както се и очакваше, Кълвача инстинктивно се обърна и натисна спусъка. А Фандорин отиде до другия прозорец, прескочи през перваза, просна се на пода, замря.
Човекът с пистолета, отчетливо видим на фона на огъня, бързо се въртеше около оста си, но не можеше да види слялата се с глинения под черна фигура.
„Само да не се застреля!"
Ераст Петрович прибягна към съвсем детски номер, който не беше описан в науката нинджуцу. Той извика „бау!" и се изтърколи настрани.
Кълвача вдигна ръка и изстреля последния, седми куршум - от стената се посипа трошляк.
- Ами това е - Фандорин се изправи, без да бърза. - Напразно се колебахте. Трябваше веднага да се застреляте, щом остана само един патрон. Ще се бием ли или така ще се предадете?
Прикривайки с длан очи, победеният противник се вглеждаше в тъмнината и все така не виждаше нищо. Ераст Петрович се приближи до него.
- Не се приближавайте, ваше превъзходителство. Мръсен сте като свиня. Ще ми изцапате дрехите - каза Кълвача-Одисей с поразително спокойствие. - Не, няма да тръгна да се бия с вас. И няма защо да се самоубивам. Болшевиките не са истерични госпожици, не посягат на живота си. Диалектиката учи: „всяко поражение е стъпало към победата".
Искаше му се да огледа лицето на този философ, но той стоеше с гръб към огъня. Нищо, ще има време.
- Свалете куртката. Без резки движения, че ще ви счупя ръцете. За всеки с-случай.
Кълвача похвално бавно свали офицерския кител. Завъртя се, демонстрирайки, че няма друго оръжие. Попита полугласно:
- Е, какво бе, ушат? Отърва се? Тържествуваш ли?
- Защо аз да с-съм ушат? - учуди се Фандорин.
Май арестуваният не беше съвсем на себе си. Започваше да приказва врели-некипели.
- Слонът и така ще пукне - каза той. - А вие, фокусник такъв японски, само влошихте нещата. Революцията така или иначе ще избухне. Само че първо ще се наложи да се премине през световна война. Вместо нефт, за подклаждането й ще отидат милиони човешки животи. И ще настане Тъмнина, а след нея - Светлина.