„Всъщност всички пламенни революционери са психично болни хора - помисли си Ераст Петрович. - Мястото им не е на бесилото или на каторгата, а в лечебницата".
- Няма да има никаква световна война - увери той Кълвача, докато опипваше шевовете на дрехата. - Можете да ми вярвате... Обърнете се с лице към светлината. Искам да ви видя.
Няколко секунди заклетите врагове се гледаха един друг.
„Прилича на дявол. Очите му са като от течен пламък - но това са отблясъци от огъня. Моравите сенки - и те са от същото. От там идва цялата инферналност".
Японският панталон догоря, светлината угасна.
Но мракът не продължи дълго. Почти веднага луната се измъкна иззад облака и засия отново.
Страшна приказка
Много отдавна Фандорин бе открил една много важна истина. Човека го посрещат не по дрехите, а по други параметри: израз на очите, маниер на говорене, движения, а дрехи може да няма изобщо.
Какво би трябвало да направи дежурният в едно полицейско управление, когато посред нощ при него нахълтва гол, омазан с лепкава гадост субект и държи за врата друг човек, който изглежда доста по-прилично? Отговорът май е прост: да извика със свирката си наряда, веднага да арестува омацания и незабавно да освободи приличния господин. Но в гласа, с който неочакваният посетител заповяда: „Началник смяната да дойде. Живо!", имаше нещо такова, от което полицаят скочи, закопча си яката и препусна да извика помощник-кварталния, който сладко хъркаше на дивана.
След пет минути арестуваният беше зад решетката, под бдителния надзор на двама стражари с револвери в ръце, а Ераст Петрович говореше по телефона с директора на полицейския департамент. Той вече знаеше, че на станцията е имало опит за диверсия, офицер и трима жандарми са убити, взривното устройство е обезвредено.
- Веднага пращам конвой за Одисей - каза Сент-Естеф. - Отдавна мечтая да се запозная с него. Отлично свършена работа, Ераст Петрович. Трябва също така да ви съобщя, че влакът е готов и чака. Вещите ви са опаковани, един от адютантите на Владимир Фьодорович тръгна да ви прибере от керосинопровода, за да ви откара направо на гарата. Сега ще се обадя на капитан Василиев да пренасочат колата към полицейския участък. Не по-късно от един след полунощ ще бъдете на гарата. Тъкмо господин Жуковски ще разполага с всички документи.
- Предайте на Владимир Фьодорович да не бърза. Трябва да свърша още някои неща. Това ще отнеме два-три часа.
Емануил Карлович въздъхна:
- Сега всичко ви е позволено. Дори да накарате командващия корпуса на жандармерията да ви чака.
Не мина и четвърт час, и пристигна адютантът на Жуковски. През това време Фандорин горе-долу се изми, по-точно се поизтърка. В участъка нямаше водопровод, още по-малко пък топла вода. Като се душеше с погнуса, Фандорин облече възможно най-простите дрехи (в куфара не се намери нищо по-просто от пясъчножълт костюм „голф").
Пъхна в джоба празния уебли и деринджъра - също празен. Всяващият страх мандат остана в станцията, но той вече не му бе необходим.
- Да тръгваме, полковник. А вие - обърна се Ераст Петрович към началник смяната, - не изпускайте арестувания от поглед. Скоро ще дойде да го прибере конвой.
Тялото го сърбеше под дрехите, кожата му имаше маслен блясък - с една дума, физическите усещания бяха доста гадни. За сметка на това душата му се наслаждаваше на възстановената хармония.
Злодейската диверсия е предотвратена. Кълвача е арестуван и се намира там, където трябва да бъде една заловена птица: в клетката. Предстои важна работа. Може би най-важната в живота му.
Преди заминаването оставаше да свърши три неща.
- Полковник, отиваме в лечебницата на Хюйсманс.
- Нямам с какво да ви зарадвам - разпери ръце дежурният лекар. - Пациентът е все така в критично състояние. Според господин професора това се дължи предимно на психическата му потиснатост.
- Ще се опитам да поправя това - каза Фандорин. Той разказа на Маса как е завършил ловът на Одисей.
- Радвам се, господарю. Вашата чест е възстановена, а душата - спокойна. Значи и аз съм спокоен - отговори японецът. - Сега ще бъдем заедно и аз може би ще се оправя.
Ераст Петрович обясни, че се налага спешно да замине за Виена, защото иначе ще започне голяма война, запъваше се и заекваше повече от обикновено. Страх го бе да погледне японеца в очите.
- Разбира се, заминете, господарю. Не можете да не заминете. Ще се моля за вас на Буда и Христос, защото няма с какво друго да ви помогна. Простете ми.