След това трябваше да каже нещо още по-мъчително. Фандорин прехапа устна, изкашля се, но все не можеше да се реши.
Маса сам заговори на болезнената тема:
- Господарю, ще ви трябва сигурен спътник, за да ви пази. Вземете Хасиму-сам. Аз няма да ревнувам, кълна се в Христа. - Фандорин мислено отбеляза, че в този случай японецът пропусна да спомене Буда. - Хасиму-сан е съвсем недодялан, но ще се научи. Той е доста по-зле от мен, разбира се, но е искрен човек. Той няма да ви предаде, а това е най-важното. Вземете го със себе си и не се измъчвайте. Никой освен мен не е виновен, че позволих да ме ранят.
Сухо, за да не му трепне гласът, Ераст Петрович каза:
- Хм. Два пъти дневно, сутрин и вечер ще ми пращат телеграма за състоянието ти. Веднага щом стане възможно, ще те прехвърлят в Москва. А аз ще се постарая да не протакам разследването и веднага, щом мога...
- Не губете време, господарю - уморено рече Маса. - Вървете да изпълните онова, заради което сте на този свят. Спасете мира.
И се обърна към стената.
С натежало сърце Фандорин крачеше обратно към колата.
Ако можеше да остане с Маса, през цялото време да бъде до него, японецът със сигурност щеше да се оправи. А сега е много вероятно... Буца заседна в гърлото му. „И цял живот ще помниш какъв избор си направил. Никога няма да си го простя. Дори спасеният мир, ако успея да го спася, няма да бъде оправдание".
- Сега към Стария г-град. Към Шемахинската порта - каза мрачно Ераст Петрович.
Адютантът многозначително си погледна часовника, но не посмя да възрази.
Но щом колата спря пред портата на Ичери-Шехер и Фандорин тръгна към тъмната арка, офицерът го последва.
- Ваше превъзходителство, заповядано ми е да ви съпровождам навсякъде.
- Дори в будоара на дама? - попита саркастично Ераст Петрович. - Чакайте ме тук, полковник, след малко се връщам.
Саадат бе заета цял ден. Цял ден витаеше в облаците. Преди тя никога не бе успявала да съчетава едното с другото: можеше или да работи, или да се отдава на блянове. Но нещо в нея се бе променило.
Работата беше повече отвсякога. Почти всички находища бяха спрени и поръчките - устни, по телефона, по телеграфа - идваха в офиса на „Валидбеков-неут" една след друга. Щом Саадат небрежно кажеше, че приема поръчки и за керосин, партньорите изпадаха във възторг. Готови бяха да вземат всякакви количества. С лекота се съгласяваха на фючърси, които доскоро щяха да изглеждат нереални. И всички охотно предплащаха, дори стопроцентово.
Бяха дошли трудни времена, златни времена. Но докато водеше преговори, докато въртеше ръчката на аритмометъра и записваше сметки, Саадат мислеше не за нефта и не за печалбите.
Сутринта се обади на управителя на московския филиал, много читав човек, който нямаше навика да задава излишни въпроси, и на обяд получи цялата информация.
Ерастуш не е голтак, но не е и богат, дори няма собствена къща. Не е съвсем ясно с какво се занимава. Нещо като консултант по различни конфиденциални въпроси. Често сътрудничи на правителствените органи. (Е, да, Саадат го видя в действие - чувства се, че има солидни навици). На 58 години е - доста по-възрастен, отколкото изглежда. (Това по-скоро е добре. Значи вече се е налудувал.) Официалното му семейно положение - вдовец, с известната актриса Клара Лунная са в граждански брак или по-просто казано, тя е негова съжителка. (Тези сведения са вече остарели. В Баку отношенията им са приключили окончателно.) В обкръжението му не е открита никаква Ема. (Тази работа трябва тепърва да се провери, но след миналата нощ Саадат не очакваше особени проблеми със загадъчната немкиня.)
Общо взето, разузнаването не откри сериозни препятствия.
„Наистина ли го искаш?" - запита се Саадат. И се разсмя на въпроса. „Повече от всичко на света. Единственото нещо, което наистина искам. Никога досега, през целия си живот не съм искала нещо така. А щом искам - значи ще го получа".
Тя знаеше, че през нощта той ще дойде. Не може да не дойде, това се виждаше по очите му. И освен това имаше предчувствие - от онези, които не лъжат.
Дългият, изпълнен с грижи ден премина в сладостно очакване, вечерта - в приятни приготовления.
Зафар приготви гореща вана от магарешко мляко, от което кожата става по-нежна от японска коприна. Саадат облече няколко безтегловни, прозрачни халата, за да могат ръцете на възлюбения да ги свалят един след друг. Най-долният бе ален на цвят.
Много е важно правилно да се построи хармонията на ароматите: в антрето съблазнително да мирише на лавандула, над масата да се носи не миризмата на ядене, а на лукавата върбинка. Любовното ложе днес няма да благоухае на рози - те са уместни при първата среща, а на хищно индийско орехче.