Вечерята беше лека, за да не тежи на стомаха: шампанско, стриди, пикантно овернско сирене, плодове.
Саадат чакаше вече от доста време, но не се притесняваше, не проявяваше нетърпение. Най-приятното от всички женски занимания е очакването на любовника, когато си абсолютно сигурна, че той ще дойде. Тя редеше пасианс, подръпваше си пропит с аромата на сладко вино дим от наргилето. Не пушеше папироси, за да не мирише дъхът й на тютюн.
Ерастуш дойде чак след полунощ.
Докато Зафар му отваряше и докато водеше госта по коридора, Саадат страстно се протегна и си зададе важен въпрос: с какво да започне - с разговора за бъдещето или...
Е, от „или", разбира се, поиска тялото.
Затова, щом той влезе, подавайки шапката си на мълчаливия евнух, Саадат на пръсти заприпка към възлюбения, сложи ръце на раменете му и отърка в устните му крайчеца на носа си.
- Миришеш на нефт...
- Извинявай. Нямах време да се измия к-като хората.
- Ваната от магарешко мляко още не е изстинала - прошепна Саадат, докато разкопчаваше якичката му. - Но на мен ми харесва как миришеш. Миризмата на нефт - това е любимият ми аромат. Той ще попие в постелята, аз цялата ще се изцапам от теб. Ще бъде направо чудесно. След като въздъхна, Ерастуш каза:
- Дойдох само за пет минути. Д-да се сбогувам. Трябва спешно да замина. Влакът чака.
Тя веднага разбра: наистина трябва. Страстната нощ се отменя. Очевидно поредната държавна работа. Това да подготвят някому специален влак по време на стачка на железничарите - съвсем не е шега работа. Значи консултациите на Ерастуш се ценят. Но правителството не умее да бъде истински щедро.
- Колко ти плащат за твоите услуги?
- Първо, това не са услуги. Второ, николко - той меко свали ръцете й от раменете си. -Наистина трябва да тръгвам. Става дума за нещо изключително спешно и важно.
Саадат нареди на гласа на тялото да млъкне. Пречеше й да мисли.
- Но десет минути все пак ще ти се намерят, нали? Да поседнем.
„С него трябва да се говори направо, без женски глупости и източна витиеватост. Той е човек на логиката".
И тя произнесе най-хубавата, най-честната реч в живота си.
- Мили - каза Саадат. - Животът на този свят има смисъл само заради щастието. Онзи, който е живял живота си без щастие, той все едно, че е банкрутирал. Хубаво ми е с теб. Никога не ми е било така добре с когото и да било. На теб също ти е хубаво с мен, знам това. И двамата сме силни и създадени един за друг. Не ме е грижа за всичките условности на Запада и Изтока. Правя ти предложение - ръката ми и сърцето ми - той направи поривисто движение, но Саадат му направи знак да мълчи. - Не ме прекъсвай... Обичам да се правя на бедна, но аз съм богата, много богата. Имам едно качество, което мъжете не могат да търпят у жените: обичам да командвам. Но с теб съм готова да бъда равна. Ако имам такъв съдружник като теб, ще направим смешни всички конкуренти. Всичко ще ти обясня за нефта и за Баку. Бързо ще се научиш, знам това. Всеки ще се занимава с онова, което умее най-добре. Аз с производството и търговията, ти - с охраната и решаването на конфликтите. Няма да имаме равни, сигурна съм...
По лицето му трепна гримаса и Саадат веднага смени посоката:
- Като не искаш да ставаш предприемач - недей. Прави, каквото пожелаеш. Знам, че имаш собствени средства, но ти не си представяш какво е истинско богатство. Всяко хоби, всяка фантазия - всичко ще ти бъде достъпно...
Пак нещо не е наред, почувства тя. С всяка дума той сякаш се отдалечаваше. В сърцето й се надигна паника.
- Обичам нефта - бързо каза Саадат, - но заради теб ще се откажа от него. Ще продам бизнеса си - сега е най-подходящият момент, ще го грабнат незабавно. Ще получа милиони. Ще отидем в Москва или в Европа - където кажеш. Ти ще възпитаваш Турал. Ще го направиш мъж - същия като теб. А аз ще бъда с теб. Нищо повече не ми трябва... Защо мълчиш? -възкликна тя отчаяно.
Той погали ръката й.
- Ще обсъдим това, когато свърша работата, заради която трябва да замина.
- Не говори толкова разсъдливо! - тя сграбчи пръстите му
- Отговорът ти ми трябва сега! Казвай, какво искаш? На всичко съм съгласна... А, разбрах! Ти си горд човек, не би могъл да живееш за сметка на жена си! Искаш ли да прехвърля всичко на твое име?
Ерастуш целуна ръката й, изправи се.
- Не ти трябват моите пари? Искаш ли да оставя цялото си състояние на попечител, докато Турал навърши пълнолетие. Ще живеем бедно, само с твоите средства!
В този момент той я притисна до себе си, накара я да млъкне с целувка. След това каза: