- Аллах да е с вас. Как може да говорите такива неща? - с укор поклати глава той. - Аз съм един сакат човек, ваш роб, а вие - вие сте царица на цариците.
Ераст Петрович излезе на съвсем тъмната улица, нямаше нито една светлинка, погледна надясно. От там се чуваше равномерно хрускане с неясен произход. От стената се отдели масивна черна сянка.
- Бързо излезе, Юмрубаш. Мислих, дълго ще те чакам.
- Ти? - зарадва се Фандорин. - Тъкмо мислех да дойда при теб. Но как разбра, че съм тук?
- Това е Ичери-Шехер, всичко знам тук. Което не знам хора разказват. - Хасим вдигна рамене и отново захрупа. В ръката му имаше кесийка, от която вадеше нещо и го лапаше. -
Козинаки[128] искаш ли? Напразно не искаш, вкусен е. Убивал ли си твой враг? Е, не отговаря, сам ще отговарям. Ако не го беше убивал, нямаше при жена да ходиш.
- За това после ще ти разкажа. Имам да ти казвам нещо много важно.
- И аз искам да казвам, Юмрубаш. Но ти си стар, бял глава. Ти първи казвай.
Добре е да имаш работа с човек, който не обича дълги приказки, помисли си Фандорин. Особено, когато няма време. И попита най-важното:
- Трябва ми п-помощта ти. Ще дойдеш ли с мен?
- Къде?
- Във Виена.
- Къде е това Виена.
- Д-далече.
- По далеч от Шемаха?
- По-далече.
Гочито помълча, като замислено хрупаше.
- Защо толкова далеч да пътуваш?
- Трябва да проведа разследване на убийството на ерцхерцога.
- Ай-ай-ай - разстрои се Хасим. - Кой е този Ерц? Твой роднина?
Оказва се, че може да живееш в съвременен град, където на всеки ъгъл крещят вестникарчета и да нямаш никаква представа за това, което се случва по света!
- Не, не ми е роднина.
- Приятел?
Ераст Петрович взе да обяснява кой е бил Франц-Фердинанд и защо трябва незабавно да тръгне. Разбойникът не го прекъсваше.
- Ясно. Негов чичо твой приятел - каза той, като го изслуша. - Стар цар няма никого, който да отмъщава за племенник. Трябва да се помага. Хубава работа. Защо да не идвам?
„Трябва в Батуми да му купя цивилизовани дрехи, че в Сърбия ще го вземат за башибозук. Да го науча на маниери. Да се храни с вилица, да ползва носна кърпичка. Нищо де, имаме три дни път. Ще има с какво да се занимаваме".
- П-почакай - сети се Фандорин. - Ти каза, че също имаш да ми казваш нещо важно?
Хасим въздъхна.
- Един човек е идвал, бележка носил, чел ми е. От твой жена бележка.
- От Клара?
Честно казано, Ераст Петрович съвсем беше забравил за пленницата на горещите страсти. Как е могла да прати бележка на Хасим?
Той взе сгънатия лист. Драсна клечка кибрит.
С познатия стремителен почерк отгоре беше написано:
„За Бога, добри човече! Занесете това в хотел „Национал" на господин Фандорин.
Той ще ви плати! Клара Лунная".
Той се намръщи като от зъбобол и разгърна бележката.
„Спасете ме! Крият ме в ужасно място. Животът ми е в опасност! В името на всичко, което ни е свързвало, в името на предишната любов, в името на милосърдието към една нещастна жена - спасете ме!
Недостойна за Вас и загиваща - Клара ".
- Човек намирал бележка, на мен донесъл - флегматично каза Хасим.
- Защо на теб, а не в „Национал"? Разбойникът вдигна рамене:
- Аз ти обещах, че ще намирам твой жена. Питал съм хора. Хората знаят.
- Твоят информатор къде е намерил б-бележката?
- В Черен град. Има едно място, ,Черна улица" се казва. Коя къща - знам. Отиваме бързо да спасяваме жена или да се оправя?
„Вдън земя да потъне! Нека сама се оправя с обожателя си" - за малко да каже Фандорин. По дяволите, светът е на прага на катастрофа, всяка минута е скъпа, а ще трябва пак да се мъкне до този опротивял Черен град да спасява Клара от плен, да я връща обратно в Баку. И отгоре на всичкото да си губи времето за истерии и утешения.
Невъзможно е!
Но нима има избор?
Хрумна му нова максима за цзюнцзъ - подарък за Конфуций и списъка му с мъдрости: „На благородния мъж само му се струва, че има избор. Всъщност избор никога няма".
Ераст Петрович ритна каменния бордюр и простена:
- Добре. Да вървим.
За да не губят излишно време да се обясняват с адютанта, те излязоха през другата порта. Бързо намериха превозно средство. Хасим спря някакъв нощен файтонджия, вежливо го помоли да слезе от капрата. Като позна прославения гочи, кочияшът не се уплаши, а се зарадва. С поклон му подаде поводите.