Въпросът е в следното: престъпниците са искали да убият именно Фандорин или той бе станал случайна жертва на шайка престъпници от гарата?
По-скоро е второто. Единственият обитател на Баку, който би имал причини да се страхува от Ераст Петрович, не можеше да знае за пристигането му. Тифлиският полковник предупреди, че в Баку има много разбойници. Сигурно мъжът с шикозен костюм и пура е изглеждал като доста съблазнителна плячка. Ако бутнеш такова конте под влака и го пречукаш, в джобовете му със сигурност ще намериш с какво да се облажиш. Лекотата, с която бандитите се бяха решили на убийство, бе поразителна, но в Дивия Изток, също както в Дивия Запад, човешкият живот вероятно не струва много.
Докато носачите товареха куфарите на количката върху сандъка, Фандорин разказа на помощника си за случилото се.
Маса навъси рехавите си вежди.
- Трябва да открием едноръкия убиец. Този човек ви е обидил. Обидите не бива да се прощават.
- Освен това бих искал да се убедя, че нападението наистина е било случайно - отбеляза Ераст Петрович, като се опитваше да избърше петната по коленете си с носна кърпичка. -Смятам, че няма да ни струва големи усилия да открием субект със следните характерни особености: празен ръкав, черна черкезка, сива папаха от овча кожа, меки ботуши без токове.
- И да му откъснем и втората ръка - лицето на японеца грейна с кръвожадна и същевременно лъчезарна усмивка. - Пътуването става все по-интересно, господарю. Търсехме един, който ви е обидил, сега ще търсим двама. Кълна се в Иисус Христос и прераждането на душата, този град ми харесва.
Те минаха през великолепна чакалня, в която би могъл да се помести двор на източен владетел, и се озоваха на предгаровия площад, почти целият зает от пищно зелена градинка, чието поддържане в този горещ климат, на почти безводната почва, вероятно струваше на града доста пари.
Ераст Петрович се огледа - попиваше първите впечатления от Баку.
Ярко. Знойно. Шумно. Миризливо. Суетливо. Имаше много файтонджии, частни карети, автомобили, но не му се искаше да се блъска сред тълпата от пътници, за да отпътува час по-скоро. По-добре да изчака, докато публиката се разотиде, а през това време да се запаси с местна преса.
Наоколо гъмжеше от вестникари. По-голямата част от виковете им не се разбираха:
- Към стачката се присъедини Балахан[28] ! - На двеста двадесет и пета бликна фонтан!
- В Мардакян кръвник застреля Хаджи-Раджаб-Зарбалъоглу!
- В Сараево е убит наследникът на австрийския престол! Ераст Петрович хвана за рамото хлапето, което крещеше за Сараево:
- Какво, какво? Я дай тук.
Местният вестник „Каспий" бе препечатал съобщение на телеграфна агенция „Ройтерс":
„ВИЕНА. НА 15 (28) ЮНИ В БОСНЕНСКИЯ ГРАД САРАЕВО ДЕВЕТНАДЕСЕТГОДИШЕН СЪРБИН СТРЕЛЯ С РЕВОЛВЕР ПО ЕРЦХЕРЦОГ ФРАНЦ-ФЕРДИНАНД И СЪПРУГАТА МУ. ДВЕТЕ АВГУСТЕЙШИ ОСОБИ БЯХА СМЪРТНО РАНЕНИ И СКОРО ПОЧИНАХА. АВСТРО-УНГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Е ПОТРЕСЕНА. НАВСЯКЪДЕ СЕ ПРОВЕЖДАТ АНТИСРЪБСКИ ДЕМОНСТРАЦИИ".
Вчера вечерта, когато влакът потегли от Тифлис, за покушението още не се знаеше.
До тях, в очакване на файтон, стоеше инженерът от съседното купе, също с вестник в ръка. Той се поклони на Фандорин и каза:
- Горкият Франц-Йосиф! Злата съдба е безмилостна към него. Брат му бе екзекутиран от мексиканците. Жена му - намушкана с пила. Синът му се застреля. А сега са убили и племенника му! Що за нещастно семейство са тези Хабсбурги!
По онова време, когато Фандорин бе принуден да се подвизава извън пределите на отечеството, се случи така, че той се запозна с „нещастното семейство", за което проведе едно деликатно разследване, останало в тайна за пресата и дори за полицията. Ераст Петрович няколко пъти се срещна с император Франц-Йосиф. Беше прието по адрес на този дълголетник, който беше на престола вече седмо десетилетие, да се пускат шегички, но съставената от толкова разнообразни територии централноевропейска държава се държеше на повърхността само благодарение на опита и хитростта на този стар лисугер.
Ако собствената му империя, Руската, според Фандорин бе тежко болна, но може би все още не смъртно, то държавата на Хабсбургите лъхаше на тамян. Държавното образувание, в което една голяма нация потиска множество други, все някак може да съществува в задния двор на Европа и върху просторите на Азия. Но в сърцето на просветения континент подобен анахронизъм нямаше шансове за оцеляване. Господстващата народност в Русия, великорусите, поне са около половината, а в Австро-Унгария немците, съсредоточили в ръцете си цялата административна власт, представляваха едва една пета от населението. Фандорин отдавна бе стигнал до извода, че разнородните по етнически състав, вярвания и културни традиции народи могат мирно да съществуват заедно, само ако това е изгодно на всички и никой няма усещането, че правата му са погазени. В противен случай рано или късно ще се стигне до взрив. Русия все още можеше да избегне тази трагедия - ако правителството промени конфесионалната и националната политика по отношение на тридесетте милиона мюсюлмани, десетте милиона католици, шестте милиона юдеи и други „второкачествени" и „третокачествени" нейни обитатели. Само да не се случи външно или вътрешно сътресение.