- Сенка-кун, ти си горям човек, много дзает. Имас нузда от помосник, да прави кастинг. Аз ще ти помогна. Кой те е учир как да се дързис с джените? Аз по джените съм специлис. Рицето, фигурата - всицко сте бъдзе първокрасно.
Като си представи филм, в който играят само актриси, съответстващи на вкуса на Маса, Фандорин потрепери. Но Симон се измъкна:
- Забравихте за таланта, сенсей. Само продуктьорът може да определи дали в актрисата има потенсиал комерсиел. Дори режисьорите не разбират това.
Маса се замисли.
- А ако джената е много курасива, но не е тарантрива? Нима ти я гонис, горката?
- Вземам я за асистентка - изсмя се Симон и си погледна часовника. - Ох, Ераст Петрович, да вървим по-скоро, докато трае паузата. Веднага щом изстинат лампите, пак ще започне турнаж и режисьорът няма да пусне никого при Клара. Той е луд, та дрънка.
- Да, да, да вървим.
Идеята да проведе с Клара кратък разговор, докато не са изстинали лампите, се хареса на Фандорин. Да спази приличие - и да е свободен. Ще може спокойно да се захване за работа.
На връщане към „Нова Европа" (заради жегата вървяха бавно, като гледаха да е по сянката) Симон безспирно разказваше за филма. На Ераст Петрович не му бе интересно, слушаше с половин ухо.
- Режисьорът ми, той е пълно куку, за лудницата си е направо. Много ми провървя с него, просто съм на седмото небе! - дърдореше Симон, без да го е грижа за логиката. - Аз този
Леон Арт първо го взех от дезеспуар[36]. Пари за филма нямаше. А пък на него чичо му е нефтен пренс. Искал да направи от племенника си спесиалист, пратил го да учи в Америка, на нефтените находища. А пък Лео в Калифорния се влюбил в синема. Казал на чичо си: не искам нефт, искам кино. Bу компрене[37] ? Леон има пари, но не знае как да прави кино, а аз знам как се прави кино, но нямам пари. Няма да ми повярвате - когато го срещнах, бях в бездната на отчаянието!
Симон можеше да се намира само в две емоционални състояния: или на седмото небе, или в бездната на отчаянието, затова Ераст Петрович сдържа прозявката и не каза нищо.
- Моят проже ориентал се разсипа, всичките пари отидоха, кредиторите заплашваха да ме съдят. Разказах ли ви колко гнусно ме излъга бухарският емир?
Фандорин поклати глава.
- Е, как! Това беше кошмар, източно вероломство! Събрах пари, за да снимам ориенталски филм в натурално мильо[38]- не в павилион и не в Крим, а в съвсем истинския Изток. По сценарий трябва да е Багдад, но Бухара - това е още по-добре. Не е толкова далеч, няма нужда да се вадят задгранични паспорти, а пък джамиите, дворците, кюпол, тези, как им беше името, минаретата - всичко е като преди хиляда години. Договорих се с двама бухарски министри. Това щеше да е сензасион! Но точно преди заминаването изведнъж се започна. От придворната канцелария ми писаха, че негова светлост емирът е обезпокоен - да не би във филма да има нещо лошо за Бухара. Поискаха да прочетат сценария. Представете си само! Аз сценария дори на актьорите не го давам да четат! За него са похарчени големи пари. Ще откраднат идеята и адийо. Отказах. Щом така, пишат ми, не идвайте. Иначе секир-глава. Пълен крах! Пропаднах в бездната на отчаянието. Експедисион е провалена, по вестниците се вихри скандал, инвестисьорите си прибраха парите обратно - обхванат от ужасните спомени, Симон се хвана за главата. - И тук се появи Леон Арт. Прочел за филма ми във вестника. Имам, вика, пари. Може да се снима в Баку. Само едно кондисион: режисьорът ще е той. Съгласих се, защото изход нямаше. И какво мислите? Леон се оказа безумно талантлив! - извика продуктьорът с възторг. - На седмото небе съм! Ние с него ще преобърнем цялата индустри синематографик!
Вече бяха стигнали до хотела, но Ераст Петрович не бързаше да влезе - показа му с жест: продължавай, искам да чуя докрай.
Пред входа на групички стояха хора и пушеха - едни с обикновени дрехи, други - с тюрбани и халати. Значи почивката не беше свършила, а Фандорин искаше да стигне при Клара точно в последната минута.
- Какъв филм снимаш?
- „Любовта на халифа". Магията и тайната на Изтока! За първи път по екраните! - Симон целуна крайчетата на пръстите си. - Не сюжет, а марципан! Великият Харун ал-Рашид, багдадският халиф, броди преоблечен нощем по Багдад, за да знае, как живеят обикновените хора. Вижда на един прозорец красавицата Бибигул. Кудефудр![39] Сразен е право в сърцето! Но Харун решава да скрие своята позисион - иска Бибигул да обикне мъжа, а не владетеля.
- Оригинален сюжет - не се сдържа Ераст Петрович.
- И аз това викам! Проблемът е в това, че в красавицата е влюбен главата на ордена на убийците-асасини, злодеят Сабах.