- Чакай малко - учуди се Фандорин, - ако имаш предвид Хасан ибн-Сабах, той е живял три века по-късно от Харун. По времето на ал-Рашид асасините още не са съществували.
- Наистина ли? - Продуктьорът не се натъжи. - А при нас пък е така. Няма значение. Сега на сцената,ще правим турнажа[40], в която всички ще полудеят. Имажине: злодеят е решил да обладае красавицата, като я замае с парите на хашиша. Изпаднала във властта на сладострастни видения, Бибигул си въобразява, сякаш с нея е прекрасният юноша, когото е видяла през прозореца, а всъщност това е Сабах. Леон измисли невероятно смел мизансцен. Страхувам се, че в Русия ще имаме проблеми с цензурата. Мисля да направим специален вариант за чужбина - без купюр[41]. Клара оголва крака си чак до коляното, а през муселиновата тъкан се виждат гърдите й. Само си представете, каква бомба ще бъде това!
Той с щастлива усмивка се взря в мрачната физиономия на Фандорин. Усети се, взе да мига уплашено. Ераст Петрович мислеше не за прозрачния муселин, а за това, че сигурно вече е време да върви. Той кимна успокояващо на Симон.
- Тук се появява Харун и тази сцена разбива сърцето му... - все пак някак сдъвкано завърши разказа си продуктьорът.
- Сега ще снимаме края на епизода, Харун и Бибигул се обясняват. Олеле, да вървим, остават пет минути!
Във фоайето на хотела имаше още повече народ, отколкото отпред. Тук се разхождаха напред-назад и разговаряха един с друг стражари, младежи с къси модни сака, остригани госпожици с папироси, работници s престилки. Симон фамилиарно прегърна една одалиска с шалвари:
- Къде е Клара?
- Репетира. Леон ни изгони всички от павилиона.
Те двамата преминаха по празно коридорче.
- За снимките наех банкетната зала - обясни Симон шепнешком. Там турнираме всички интериори, само сменяме декорасион...
Той се спря пред врата, чиито краища бяха облицовани с филц, и поднесе пръст към устните си. Изразът на лицето му стана съсредоточено-благоговеен, сякаш в църквата пред олтара.
- Не бива да му се нарушава настроението - почти само с устни прошушна продуктьорът.
- Хваща го истерия, отказва да работи. Тогава целият ден отива по дяволите...
Той безшумно открехна вратата. Фандорин надникна през рамото му.
Прозорците на залата бяха плътно покрити с дървени пана. На едното бяха нарисувани куполи и минарета, а на другото висеше голяма, ослепително ярка лампа, очевидно изобразяваща слънце или може би пълна луна.
Дървени прегради, поставени във формата на буквата „П", ограждаха средата на помещението. От външната страна се виждаха само грубо сковани дъски, но отвътре стените бяха целите в килими, така че се получаваше богато украсена по източен маниер стая. Силни прожектори я осветяваха от три страни. Имаше две кинокамери: една отдалечена, втората точно над дивана, където седяха репетиращите.
Клара бе е боядисани в черно коси, облечена с въздушна туника. Всъщност една източна красавица би трябвало да носи шалвари, но тогава нямаше как да се виждат стройните й крачета.
- Ето така, закривате очи с ръка и стенете сладострастно - обясняваше млад мъж с чалма и плащ от брокат. Той поднесе китка към челото си, изви врат и морно провлачи: - О-о-о-о-о...
- Това е Леон - шепнешком обясни Симон. - Изгони Мозжухин[42], поиска сам да играе халифа. И става манифик. Талантът във всичко си е талант!
- Още ли съм във властта на хашиша? - попита Клара. Режисьорът скочи, дръпна тюрбана от главата си, дълги черни къдрици се разсипаха по раменете му.
- Ах, какво общо има тук хашишът! Омагьосана сте от чувствена страст, тя е по-силна от наркотика! Дори не сте разбрали, че това е той! Все едно ви е кой - той, друг! Има такива мигове. Вие обичате любовта! Вие сте жена!
Той кършеше тънките си ръце, като ги притискаше до гърдите си. Красиво лице, одухотворено, помисли Фандорин. Дори прекалено големият нос не го разваля. Прилича на Сирано - този поетичен гасконец.
Развълнуваната реч на режисьора се стори на Ераст Петрович объркана и неразбираема, но
Клара сякаш отлично разбираше всичко.
- Ах, в тази сцена не трябва да се играе, а...- Дългите пръсти на Леон изобразиха някаква арабеска във въздуха. - Нали схващате?
- Разбира се!
- Трябва да е като по кожата... - той се наведе и нежно погали актрисата по оголения врат -Фандорин учудено премигна. - Ето, ако е така, тогава е приятно, нали?
- Да, да! - тихо изрече Клара, като притисна буза към ръката на режисьора.
- А трябва да е така! - Той я одраска. - Да се дере, така че да остане плът под ноктите, да боли! В това е изкуството! В началото да боли, а след това... Разбирате ли?
42
Иван Илич Мозжухин (1889-1939) - популярен киноактьор, една от звездите на нямото кино в Русия. - Б. р.