-Разбира се, ако се окаже, че имам свободно време и то съвпадне с пауза във вашата работа, ние непременно ще се с-съберем, за да...
Тук той се запъна - не можа да измисли, защо им е чак толкова да се събират с Клара.
На помощ му се притече Леон Арт, който вече се оправи от потреса.
- Скъпи, несравними Ераст Петрович, Клара ми е разказвала с какво се занимавате! Знам, че се случва да сте обременен с грижи от държавна, колосална важност! Кълна се, ще направя всичко възможно, за да прекроя графика на снимките така, че да е максимално удобен за вас!
Ей сега ти повярвах, помисли си Фандорин и се усмихна още по-дружелюбно на младия мъж.
- Утре чичо ми устройва прием във вилата си в чест на Клара, тоест в чест на госпожа Лунная. Това ще бъде събитие от всебакинско значение! - Леон изрече „всебакинско" много тържествено - както обикновено говорят за „всемирно". - Пристигнахте точно навреме!
- Съжалявам, но няма да мога да присъствам. Работа - разпери ръце Ераст Петрович.
- Много ви моля да дойдете. Заради мен - Клара нежно му се усмихна. - Съгласете се, това е странно. Всички ще знаят, че е пристигнал съпругът ми, а на празника в моя чест го няма. Какво ще си помислят?
Погледът и тембърът на гласа бяха точно като в самото начало на съвместния им живот. Тогава Фандорин веднага се разтапяше и беше готов да изпълнява всякакви желания. Но доста неща се бяха променили от онова време. Тази медена нежност не предизвикваше у него нищо повече от раздразнение.
„Как само ми е писнал този театър на Клара Газул[43]! Честна дума, следващият път ще обикна жена, у която няма никаква, ама съвсем никаква преструвка. Жена, която казва това, което чувства."
Даването на подобни обещания беше лесна работа. Фандорин бе абсолютно сигурен, че за него времето за любов отдавна е отминало. И слава Богу.
Причината, поради която жена му го молеше да присъства на приема, беше ясна. Клара обичаше само онези скандали, чиито мизансцени е разработила сама. Тук обаче можеше да възникне ситуация, в която главен повод за сензация ще стане не самата „етоал", а загадъчното отсъствие на съпруга й.
- Уви - каза Фандорин с коравосърдечна наслада. - Няма как да стане. М-моля да ме извините.
В очите на Клара отново се мярна безпокойство. Така се случваше, ако нещо се изплъзваше от разбирането й.
- Имате снимки. Екипът чака - Ераст Петрович леко се поклони на режисьора. - Не смея да преча на възвишения ви труд.
- Да, да. Време е! - Леон силно запляска с ръце. - Дами и господа, всички тук! Работим, работим! - Той се обърна към продуктьора. - Мосю Симон, нали не сте забравили, че днес имаме уличен екшън? Нападение на асасините.
- Разбира се! Там ще ни трябват цветовете на залеза. Улицата е преградена, работниците се готвят. Към девет всичко ще бъде сан репрош[44]
- Негрите пристигнаха ли?
- Чакам ги с днешния параход. С тази проклета стачка много рейсове са отменени. Но получихме телеграма от Астрахан: отплавали са, ще пристигнат.
- Стачка, стачка! Не може да се работи! - тропна с крак режисьорът. - Що за сарай ще е това без маври? Нима снимките пак ще се провалят? Всяка друга група вече щеше да се е разорила с тези прекъсвания!
- С вашия чичо това не ни грози - сладко рече Симон.
На вратата се появи Маса, комуто очевидно бе омръзнало да виси във фоайето.
- Поне киргизстанец сте докарали! - зарадва се Лион. -Защо не е преоблечен? Направете го монголски евнух. Ще заснемем пак сцената в харема.
Маса с интерес попита Фандорин на японски:
- Какво е това ебнух?
Личеше си, че той няма нищо против да се снима в киното. Ераст Петрович преведе:
- Канган.
- Не, ебнух не съм съграсен. Друга роря има ри?
- Може би на ваша милост е угодно да играе багдадския халиф? - саркастично се осведоми Арт и протегна на Маса украсената си с разноцветни стъкълца чалма.
- Какво е карифу, господарю?
- Арабски шогун.
Японецът остана доволен.
- Съграсен. Карифу мозе.
И взе да гласи чалмата на главата си.
- Дявол знае какво е това! - Режисьорът безпомощно се огледа към асистентите и актьорите, които вкупом влизаха в залата. - Нервите ми са на предела, а тук ми пробутват някакъв малоумен киргизстанец! Вземете му тюрбана!
- Маса, мили мой, колко се радвам! - каза Клара, като отиде при него. Лицето на японеца сякаш се вкамени. Той церемонно се поклони.
-Курара-сан...
Актрисата въздъхна огорчено. Тя знаеше, че отдавна е загубила власт над слугата на съпруга си, но от време на време правеше опити да разтопи леда - уви, неуспешни. Тя се наведе и полугласно обясни нещо на Леон.
43
„Театърът на Клара Газул" (1825) - първото публикувано произведение на Проспер Мериме. — Б. пр.