- Явно ще се наложи д-да отложим срещата за утре. Кога идва на работа подполковникът?
- Ама моля ви - учуди се чиновникът. - Утре няма да има никого от началниците. Нали у Месроп Карапетович в Мардакян има банкет.
Това бе казано с такъв тон, сякаш цялото човечество, включително и хората, които за първи път идваха в Баку, трябва да разбират смисъла на абракадабрата „умесропкарапетович-вмардакян".
Ераст Петрович скръцна със зъби. Първият ден на бакинското разследване определено не беше успешен.
Той се сдържа, вежливо попита далеч ли е от тук джамията на Мохамед, която е на улица Кичик-кала в Стария град. Предстоеше му още да издържи и разговора с жена си. Клара не го бе излъгала, имаше не повече от десет минути ходене.
Пред старинната порта, пробита в плътната крепостна стена, Фандорин замря за миг. Насреща му се носеше миризма на подправки, нещо сладко, мускусно, но същевременно с отчетлив привкус на гнилоч, спарено, слегнала се прах. Миризмата бе позната - като в старите квартали на Константинопол. Ароматът на изтока - ето какво беше това. Откъде се беше взел той в новобогаташкия, космополитен Баку?
Но зад стената се криеше съвсем друг град. Плътно притиснати една в друга ниски къщи с плоски покриви, тъмните пролуки на преките, жълти калдъръмени улици - и тълпа, в която нямаше хора с европейски дрехи, а в разногласната глъчка не се чуваше нито една руска дума.
От вътрешната страна към стената бяха прилепени навеси, под които се въртеше оживена търговия: там се продаваха рисувани тъкани, глинени и медни съдове, плодове и ядки, сладкиши, тютюн, кърпи, халати, подправки.
Като следваше упътването на чиновника, Фандорин сви в средната от разклоняващите се улички. Стените на сградите още повече се стесниха, небето вече не се виждаше, защото на горните етажи стърчаха дървени остъклени тераски, а на опънатите между тях въжета се сушеше пране.
- Третата на ляво, след т-това втората вдясно - мърмореше си Ераст Петрович. - Маса, не изоставай. Ще се загубиш.
- Не ми се вярва тук да живеят предимно умни грозни жени - каза японецът, като изпращаше е поглед всяка фигура с фередже (тук нямаше нито една жена с открито лице). -Такова нещо в природата е невъзможно. Трябва да се провери.
Колко странно, мислеше си Фандорин. Източен град, скрит насред европейския. Все едно вървиш по уличките на константинополския „Беязът". Та нали това е Руската империя, двадесети век е, а сякаш сме в друг свят и друга епоха. Възможно ли с Кузнецкий мост[46] тази приказка на Шехерезада да съществуват в пределите на една държава? И сам се усмихна: защо ти е Кузнецкий мост? Европа се намираше доста по-близо, на двеста метра оттук - и не пречи, всичко това успява все някак да съжителства заедно.
- Задължително трябва да надникна под черната мрежа -не спираше да се притеснява Маса. - И под халата, разбира се. Едва ли някога пак ще се озовем в Баку, тази тайна ще има да ме мъчи.
Вторият завой надясно след третия завой наляво завърши със задънена улица: в края й имаше сляпа стена, без врати и прозорци. Наложи се да се върнат обратно.
Навсякъде - по тротоарите и стълбичките, по первазите, дори по покривите - седяха, лежаха и се разхождаха котки.
- В котешко царство сме - каза Маса, като бършеше потното си чело. - Предпочитам кучетата. Но тук ги няма.
- За мюсюлманите кучето е нечисто животно.
- Кой ти говори за чистота...
Японецът си запуши носа - минаваха, за кой ли път, край купчина гниещи отпадъци. У Фандорин възникна подозрението, че това е един и същ куп смет и че те се въртят в омагьосан кръг.
- 3-загубихме се.
Той се опита да попита за пътя, но жените мълчаливо страняха от човека с европейски костюм; мъжете поглеждаха в друга посока и подминаваха.
- Имам чувството, че тук никой не знае руски! - разпери ръце Фандорин.
Маса, който снизходително наблюдаваше действията на господаря си, каза:
- Има език, който всички разбират. Повейте си с ветрилото, лицето ви прилича на варено цвекло.
Той застана насред улицата, вдигна ръка. Между пръстите му се поклащаше банкнота.
Веднага се спряха двама минувачи: единият с кафяв халат и чалма, с неестествено червена брада; вторият с големи мустаци, съдрана черкезка и изтъркана папаха.
- Джамия Мохамедо, Кичик-кара - заяви Маса. И прекрасно го разбраха.
Стана кратко спречкване: папахата изблъска чалмата.
- Ходи след мен, моля!
След пет минути Фандорин и Маса се озоваха до снимачната площадка. До малкото площадче без калдъръм, обградено от разкривени сгради, не можеше да се стигне: навсякъде бяха завардили едри мустакати пазачи с овчи калпаци, с еднакви жълти кобури и внушителни кинжали на кръста. Фандорин предположи, че Симон е наел наел местни хора за охрана. Много разумно, като се вземеше предвид високото ниво на престъпност в града. Спряха се в съседната улица, под шишкаво минаре (именно това бе джамията на Мохамед). Тук се бе струпала цялата масовка: статисти, играещи ролята на свита красавици, някакви омацани с грим злодеи с ятагани, коне, магарета, камили.