До Клара нямаше как да се стигне. Тя седеше върху гърбав, лениво предъвкващ дромадер, цялата увита в коприни и грациозно димеше с пахитоската[47]си. Двама чернокожи роби помахваха край „етоал" с дълги ветрила. Негрите не бяха истински, а боядисани. Очевидно астраханският параход така и не беше пристигнал.
Режисьорът стоеше на една табуретка и не спираше да крещи в рупора с прегракнал глас:
- Еничарите и мамелюците, по местата им! Асасините, крийте се по дворовете! Абе, не всички в един! Господи, не може да сте такива овце!
Дойде Симон и с гордост каза:
- Снимаме епизода „Нападението на асасините". Седем хиляди рубли са похарчени за костюмите, оръжието и наема на животните. Манифик!
- Нима по времето на Харун ал-Рашид е имало мускети? - попита Фандорин.
- Взех ги под наем от филма „Щурмът на Измаил", почти без пари. Филмът ни е със звук.
Трябва да има изстрели. - Продуктьорът дръпна Фандорин настрана. Имам тре гран деманд[48] ... Моля ви, не отказвайте да дойдете на утрешния прием. Стопанинът е много важен за мен човек. Много е чувал за вас. Знае, че заради вас Клара е зарязала владетелна особа. А щом досега сте жив, значи владетелната особа не смее да ви отмъсти - според местните представи това е единственото възможно обяснение. Ако дойдете там и кажете добра дума за мен, това много ще вдигне кредитите ми в очите на инвестисьора.
- Наистина съм много зает. Извинявай.
- Екуте[49] - зашепна Симон. - Не питам каква работа имате. Със сигурност е секретна. Но имайте предвид, че Месроп Карапетович може да ви е много ютил[50] .Има връзки навсякъде.
- Кой може да ми бъде п-полезен? - повдигна вежда Фандорин.
- Месроп Карапетович Арташесов, чичото на Леон. Приемът в чест на Клара ще бъде на вилата му в Мардакян.
„Ах, ето къде ще бъде утре подполковник Шубин. Това променя нещата..."
Ераст Петрович обаче попита за друго, за да не издава интереса си:
- А пък аз мислех, че Леон Арт е французин.
- Не е, истинското му име е Левон Арташесов. Чичо му е една от големите клечки в града. Утре в Мардакян ще се събере каймакът на бакинското общество. Ще ви бъда много задължен, ако споменете пред Арташесов-старши пти-мо[51] за мен!
- Добре де - сякаш против волята си каза Фандорин. - Щом толкова ти трябва.
„Е, извън града, на тази вила, все някак ще хвана Шубин за малък тет-а-тет",помисли си той, прихващайки от Симон неговата „смес от френски и нижегородски".
- Мерси, Ераст Петрович! Вие сте мой совьор[52]!
Тълпата от зяпачи, дошли да наблюдават невижданото зрелище, се раздвижи.
- Всички, които не са заети в снимките, да се съберат в дясната страна на улицата, разчистете кадъра! - викаха асистентите.
Фандорин застана до прашната стена на една къща, като внимаваше да не се изцапа. Маса стоеше до него с увития кинжал под мишница.
Процесията се разтегна по улицата. Клара върху камилата си се озова в началото на кавалкадата. След като дочака жена му да погледне в неговата посока, Ераст Петрович красноречиво показа часовника си. Клара умоляващо събра длани: не си тръгвайте!
Сега всички актьори го зяпаха. Шушукаха си и се подсмиваха. Той изобрази безгрижна усмивка. Със здраво стиснати зъби това никак не беше лесна работа.
- Готови! - пискливо извика режисьорът. - Камилата тръгва! Асасините, като махна с кърпата - напред! Мамелюците - никаква стрелба без команда! Господа, днес е исторически ден! Ще покажем на целия свят какво е истински екшън! Камера!!!
Масовката се раздвижи. Зазвъняха звънчетата, задрънчаха щитовете и сабите, вдигнаха се кълба прах.
Ераст Петрович не без интерес наблюдаваше случващото се, но Маса, който все още бе сърдит на Леон, демонстративно се обърна с гръб и гледаше в обратната посока, където между къщите се виждаше тънещ в сянка двор.
- Хайде, асасините!!!
Към камилата се втурнаха хора с бели хламиди, започнаха да размахват мечове. Боядисаните негри се проснаха на земята. Клара вдигна глава, елегантно показа оголените си лакти. За викане - не викаше; очевидно звукът щеше да се записва по-късно.