- Мамелюците, огън!!!
Започнаха да гърмят халосни изстрели, две дузини дула изригнаха пламък и дим.
Изведнъж Фандорин едва не бе повален на земята. Това бе японецът, който неизвестно защо внезапно бутна господаря си по рамото.
- Маса, какво правиш?!
Заради гърмежите не се чуваше нищо. Без да казва нищо, Маса посочи стената, пред която преди миг бе застанал Фандорин. В мазилката зееше дупка, а в центъра й блестеше края на заседналия куршум.
С другата ръка японецът посочи напред. Като проследи пръста му, Фандорин видя, че в дъното на намиращия се отсреща двор, над стъклената галерия на втория етаж се вдига дим.
- Хаяку! - извика Маса и се втурна през масовката. - Бързо! Ще избяга!
Ераст Петрович хукна след него, като не пропусна да се приведе, за да не развали кадъра.
Те прекосиха за миг двора, опасан в горната си част с дървена тераса. Фандорин стискаше в ръка новия си, направен по специална поръчка „Уебли", който още нито веднъж не бе изпробван в истинска ситуация; Маса размахваше трофейния кинжал. Но вече никой не стреляше.
След като преодоля потъмнялото от времето дървено стълбище, долепено плътно до стената, Ераст Петрович се озова в прашен скърцащ сандък, дълъг два сажена и широк един и половина. Тераската някога е била остъклена, но половината рамки за стъкла зееха празни. На перваза, върху статив, бе сложена пушка; дулото проблясваше, промушено през нащърбения отвор; на пода се търкаляше празна гилза. Напуканата врата, която водеше към вътрешността на къщата, още се поклащаше на ръждивите си панти. Някой се бе шмугнал през нея само преди няколко секунди.
Маса изблъска господаря си, първи се втурна вътре. Фандорин - след него, готов за стрелба.
Празно помещение. Необитаемо, при това отдавна. Дупки по пода, олющени стени, висящи от тавана парчета кълчища.
Но пред тях имаше още една врата, открехната, през процепа се виждаше светлина.
Японецът не си направи труда да дръпне вратата, а за да не губи време, със скок я изкърти заедно с касата. С грохот, в облак от прах и трески той се приземи на пода с вдигнат за удар кинжал в ръка.
Фандорин се спря на прага.
Къщата се оказа не само необитаема, но и полуразрушена. В стаята липсваше външната стена. Вместо нея се виждаше улицата. Залязващото слънце се заиграваше с червеникави отблясъци по натрошените стъкла и керамични отломки, които се търкаляха по пода. Покривът отсъстваше - през оголените му ребра прозираше сочно синьо небе.
Преследвачите отидоха до самия ръб. Погледнаха наляво, надясно. Стрелецът бе скочил долу, разбира се. Свил е зад ъгъла, или в съседния двор, или просто се е смесил с тълпата минувачи. Сега вече нямаше как да бъде догонен.
- Няма смисъл - каза Фандорин. - Я да се в-върнем на верандата. Искам да проверя нещо.
На мястото, откъдето бе произведен изстрелът, Ераст Петрович се наведе и внимателно огледа пушката и крепежното устройство.
- Какво ще кажеш? - попита той, като се изправи.
- Този човек добре се е подготвил. Знаел е, че ще бъдете на мястото на снимките и че тук ще се гърми, никой няма да чуе изстрела - Маса приклекна, за да определи възможния сектор на обстрел. - Добра позиция. Вижда се половината площад и почти всички зяпачи на улицата. Където и да бяхте застанали, все щяхте да бъдете на огневата линия.
- Изводите?
- Очевидни. Трябва да се търси сред онези, които са знаели, че в девет часа ще дойдете тук и че на снимките ще бъде шумно.
Фандорин вдигна рамене:
- Във фоайето на хотела всеки би могъл да подслуша моя разговор с Клара. Не е задължително да е от киногрупата, там със сигурност са се навъртали и външни лица. А освен това, помолих да ме упътят в г-градоначалството, там също имаше доста посетители. Убиецът би имал време да се скрие на верандата, докато с теб сме се лутали в уличния лабиринт.
Маса не оспори казаното.
- Тогава има още нещо. Нападението на гарата не е било опит за грабеж. Някой много силно иска да ви убие, господарю.
- Ще ти кажа нещо повече - Ераст Петрович потупа с ръка по статива. - За какво според теб е тази стяга?
- За твърдост на прицера. Откатът е по-марък и муската не трепери - отвърна на руски помощникът. Той бе напуснал родната си Япония във време, когато огнестрелното оръжие не е било на почит и беше усвоил цялата нова терминология вече в странство, затова, когато ставаше дума за пушки и пистолети, Маса предпочиташе да говори на руски или английски.
- Не, за стабилност на прицела щеше да е достатъчно просто да се сложи дулото на перваза, много е удобно.