Първо, бележката, оставена на мястото на убийството. Дори не самата бележка (графологичният анализ не обогати кой знае колко картината), а подписът.
Според досието през 1905 година бившият Иванцов се беше наричал Дрозд; в зората на романтичната революционна младост, в студентския кръжок, го бяха наричали Сокол.
В донесение на Тифлиското[7] управление на жандармерията от преди четири години се бе мярнал някой си Стриж[8] , който по описание приличаше на неуловимия Иван Иванович. При този орнитоложки фетишизъм специалистите от Охранката, щом толкова си падаха по античността, трябваше да кръстят обекта Феникс - заради способността му да оцелява и да не гори. Но в секретната документация революционерът се числеше като Одисей. И от подписа следваше, че той знае това. Извод: престъпникът има източник в някое от полицейските ведомства. Впрочем беше напълно възможно, подписвайки се с агентурния си псевдоним, другарят Одисей да не е направил никаква грешка, а за пореден път да е искал да се изплези на правоохранителите - да им покаже, че за него те и пет пари не струват. Все пак от тази подсказка имаше и някаква полза. След като разбра, че Одисей има свой човек в дворцовата полиция, Охранката или Жандармерията, Фандорин реши да не споделя с никого втората си догадка.
Началническата хистерия дотолкова беше наплашила Атина, че на официалните разпити тя само ревеше и се разкайваше, без да казва нищо ново. Фандорин обаче говореше с нея по друг начин - съчувствено, бащински, макар от време на време да му идеше да фрасне неприятната дама по кратуната заради тъпотата и невнимателността й. По време на четвъртата поредна беседа Атина си припомни една дреболия.
Одисей се бил обадил по телефона, като се усамотил в кабинета. Атина долепила ухо до вратата и подслушвала близо половин минута. (Фандорин след това проследи обаждането, но това не даде никакъв резултат. Абонатът бе разговарял с кабина в телефонно-телеграфната станция в Ялта.) Обаче паметта на Атина беше тренирана, защото агентите се учат да запомнят всичко подслушано дума по дума. Ераст Петрович провери: жената без усилия повтори една доста дълга фраза, изречена на японски.
Разговорът, или по-точно откъсът от него, бе следният:
Одисей: „ИДИ И ВИЖ ДАЛИ ВСИЧКО ВЪРВИ ПО ПЛАН. ТОЧНО СЛЕД СЕДМИЦА ЩЕ БЪДА НА УРЕЧЕНОТО МЯСТО, ЩЕ ДОЛОЖИШ ПОДРОБНО..."
След кратка реплика: „КЪДЕ? ДОБРЕ, В ЧЕРНИЯ ГРАД, ПРИ КУЦИЯ. ТАМ Е БЕЗОПАСНО".
Отново кратка пауза и после: „ДА, С ТОЗИ В ТРИ ЧАСА. ТОВА Е, ХАЙДЕ".
Това бе единственото, за което човек можеше да се закачи.
И така, седмица след разговора Одисей смяташе да пристигне с „този в три часа" -вероятно влак. За параходите така не се казва, защото пристигането им зависи от атмосферните условия.
Кой град според Одисей и неизвестния му събеседник се нарича „черен"? Фандорин пропиля дяволски много време над разписанието на влаковете в Руската империя, като проверяваше в кои градове влаковете пристигат в три часа през нощта и в три след обяд. Оказа се, че има двадесет и седем такива пункта - като не се смятат най-отдалечените, в Далечния Изток и Манджурия, до които от Ялта не можеше да се стигне за седмица. В названията на тези градове нямаше нищо „черно", асоциации също не се появяваха.
Може да е името на някакво заведение - „Черният град"? Ераст Петрович за всеки случай прати запитване до акцизния департамент на министерството на финансите. Но не, в регистрите на ведомството нямаше нито една пивница, кръчма или подобно заведение с такова инфернално име. Вероятно названието бе неофициално, само за познати.
Това бе резултатът от цялото осемдневно разследване. Две възтънки нишки, от които първата най-вероятно не е никаква нишка, а подигравка, докато втората е скъсана и не води до никъде.
Житейска мъдрост: „Благородният мъж не се самоизяжда заради нещо, което не може да се поправи, а вдига рамене и си продължава по Пътя". Ще трябва вечерта това да го запиша в дневника „никки". Макар че не, банално е, интерпретация на древната молитва: „Боже, дай ми мъдрост да се примиря с това, което не мога да променя; дай ми мъжество да променя онова, което мога да променя; дай ми разум да отлича едното от другото".
Разумът каза на Ераст Петрович: „Тук не нищо не може да се направи". Мъдростта изпъшка и се съгласи.
- Край, вече съм добре - каза Фандорин на слугата. - Безметежен като Буца. Мръдни се, дай да мина.
Маса почтително отстъпи встрани, направи място и каза на японски:
- Има новина, която ще подобри настроението ви, господарю. Отдясно няма никой.