Това „джуцу", както и всичко друго при японците, представляваше цяла философия - как да се постигне хармонично сливане с материята на света. На времето младият Ераст Петрович не беше готов да постигне истинския смисъл на безшумността, от всички тайни науки тази най-много му се опъваше. Учителят беше търпелив и снизходителен. Казваше, че поради телосложението и духовната си температура западните варвари не ставали за „нимподжуцу". Те били като диворасляците в полето: започват да шумят при най-малкия повей на вятъра. Сърцето им биело силно, дишането не се подчинявало. А човек трябвало да се превърне в камък. На двадесет и пет Фандорин още не можеше да се превръща в камък и ето че сега наваксваше.
Маса се отнасяше към тези занятия с горещо одобрение, защото, следвайки примера на господаря си, той преминаваше собствен курс за самоусъвършенстване - отработваше тънкостите на „бенджуцу", изкуството на бича". Той сам бе измислил термина, японските нинджи не бяха стигнали толкова далеч. Обаче навремето, докато пътешествал по Дивия запад, Маса се бе възхитил, виждайки колко ловко боравят с бича американските каубои. От това негово увлечение нямаше никаква практическа полза, просто на японеца му харесваше да плющи с четириметровата кожена плетеница и да събаря с нея всякакви дребни предмети. Вече можеше да махне нагара на свещта, без да я загаси, да убие муха, кацнала на тапетите, без да остане петно на стената; да духне прашинка от рамото на господаря. Фандорин търпеше това глупаво хоби, защото му помагаше да прави ренсю. След като накара сърцето си да бие с един удар на две секунди и „удави" дишането, така, че диафрагмата почти престана да се движи (това се наричаше „да дишаш с кожата"), Ераст Петрович прошепна: -Можеш.
В същия миг Маса нанесе мълниеносен удар по мястото, където стоеше господарят му, но господарят вече го нямаше там. Той напълно беззвучно отскочи на сажен[12] встрани.
Опашката на хапливата змия разочаровано се плъзна по паркета обратно към масата. Маса наостри уши, опитвайки се да определи накъде се беше преместил Фандорин.
- Ама че ми омръзна да седя тук сам - дърдореше престорено лениво слугата и чак се прозяваше. - Беше жестоко от ваша страна да заминете без мен. Само едно обстоятелство разведри моята печал.
- И какво е то? - полюбопитства Ераст Петрович, отпускайки се на пода.
Бичът удари по стената над главата му. Без да изшумоли, без да тропне, Фандорин се търколи в ъгъла и скочи.
- В мен се влюби много красива жена, Курася от шивашката работирница на урица Покуровка.
Маса се беше обърнал натам, където Ераст Петрович вече го нямаше, но това не значеше нищо. Японецът можеше чудесно да пердаши с дългия си камшик и през рамо. Тъй като Маса мащабираше женската красота според масата и обема - колкото по-голяма, толкова по-красива - щом „Курася" (очевидно „Клаша") според него беше „много-много красива", това означаваше, че тя при всички случаи тежи не по-малко от пет пуда[13].
След като разбра, че не е заинтригувал господаря със съобщението си и отговор няма да последва, Маса смени темата.
- А помните ли как миналата година в мен беше влюбена красивата Фурося?
Ераст Петрович вдигна рамене, без да продума.
- Сигурно не помните, отдавна беше. Та така, Фурося роди момченце и искаше да го даде във Възпитателен дом, но размисли, защото обещах да сложа на името на детенцето (забравих да питам как го е кръстила) хиляда рубли. Нали ще ми дадете хиляда рубли, господарю?
- Хиляда?
Прас по перваза. Не улучи!
Фандорин с дребни крачици се запромъква край стената.
- Ще ти дам, разбира се. Само м-моля те... - Скок, удар в празното. - ...Бъди по-внимателен, иначе може да ме разориш.
Този път бичът описа хитро дълга дъга, която обхвана половината гостна, но Ераст Петрович вече се намираше в противоположния край на стаята.
Маса се замисли - сети се за нещо.
- Кажете ми, господарю, а възможно ли е да имате син? На десетина-дванадесет години?
- Защо... - скок - .. .питаш?
- Преди няколко дни дойде едно странно момче. Приличаше на вас. Питаше къде сте. Изглеждаше объркан. Сякаш търсеше баща си.
Фандорин се ухили. Слугата вече отдавна не бе успявал да го закачи с бича честно, затова в ход се пускаха разни хитрости, призовани да намалят концентрацията. Маса мечтаеше господарят му да има син или поне дъщеря и се отнасяше доста осъдително към факта, че Ераст Петрович нямаше деца.
- А освен това дойде писмо от вашата съпруга.
В лявата ръка на седящия се появи плик. Ераст Петрович леко се намръщи.