- Ти си прочел писмото, разбира се?
Пликът бе запечатан, но Фандорин много добре познаваше нравите на помощника си. Разбира се, Маса го прочел, а плика бе залепил за спазване на приличието, което според него лежеше в основата на битието.
Бичът едва се поклащаше. Ераст Петрович - също, на пръсти.
Маса въздъхна и отвори юмрук, като държеше ръкохватката само с два пръста. Разбра, че днес няма да му провърви. Не отвърна на риторичния въпрос.
- Нещо важно? - попита Фандорин.
- Не ми се стори да е така - дипломатично повдигане на раменете. - Ако се бе случило нещо важно, Симон-сан щеше да прати телеграма. Не искате ли да прочетете писмото, господарю? Мога да го преразкажа с мои думи. Но мога и да не го преразказвам. Писмото е написано заради последния ред - ще ви бъде достатъчно да прочетете само него.
Той му протегна плика, Ераст Петрович направи крачка напред, като предполагаше, че това ренсю е завършено. Точен удар опари гърба и рамото му.
- Какво правиш?! Нали свършихме!
- Свършваме, когато кажете „край", а вие не сте казвали такова нещо - засмя се японецът.
Той отново вдигна бича и Фандорин бързо каза:
- Край, край!
- О, колко е приятно да си победител! Бацу!
Това значеше „глоба": четиридесет и четири клякания с победителя на раменете.
Уговорката си е уговорка. Ераст Петрович клекна, Маса го заобиколи откъм гърба, засили се от стената, изскърца с нещо и с тържествуващ рев скочи върху господаря си.
Беше трудно да вдига набития японец. Фандорин видя доста зор с глобата. Той дори се огорчи и си даде дума да поработи с тежестите, както трябва. Безделието в Ялта не се размина току-така.
- Уф, ама че си се оял! - не издържа най-накрая Ераст Петрович.
- Не е вярно - отвърна Маса с достойнство. - Ядях малко. Нямах апетит. Много се притеснявах заради нашата раздяла.
- Но си станал по-тежък!
- Защото държа ето това.
И слугата извади от ръкава на своята юката десеткилограмов диск от щанга.
- Г-говедо, защо го направи? Едва не се изсипах!
- За да почувствате, господарю, колко тежко ми беше заради вашето недоверие. Защо не ме извикахте, когато ви се случи тази неприятност? Знам: в Ярта се е случило нещо. Иначе нямаше да се бавите там толкова дълго.
Бършейки потта от челото си, Фандорин навъсено каза:
- Добре, дай писмото.
Той не извика верния си помощник в Крим, защото го беше срам да изглежда в очите му като жалък наивник, който се бе хванал на въдицата.
Съпругата на Ераст Петрович, известна актриса, се намираше в задкавказкия град Баку, за снимките на поредния филм. В плика се оказа не писмо, а картичка. На грубовато оцветената снимка, която Фандорин не разгледа особено внимателно, се виждаше нещо огнедишащо. Май изригване на вулкан. О, тази вечна любов към ефектност и драматичност!
Обикновено такива картички се пращат без плик, затова са и картички, но жената на Ераст Петрович не можеше да си позволи подобно нещо. Картичката с нейния подпис щеше да бъде открадната още в пощата, това вече се беше случвало. Ясно беше и защо не е писала на обикновен лист: на картичката има малко място, може да се мине с много кратко послание.
С плъзгащ се, сякаш стремящ се да избяга, но същевременно извънредно изящен почерк на обратната страна на черно-червената картинка бе написано:
„Ах, мили, мили мой, само да знаехте, колко безумно ми е мъчно за Вас! Тук е непоносима мъка - само банкети, приеми, пикници и безкрайно втръснала рутина. Със снимките нещо не върви и техният край все се отлага и отлага. Предчувствам, че това ще бъде или най-добрата, или най-лошата ми роля. Най-ужасното от всичко е, че тук настанаха адски жеги. Телеграфирах до ателието на Рубе да ми ушият тропически гардероб по мерките, които имат. Моля Ви да платите сметката и да ми изпратите поръчката. Изнемогваща без вас,
Клара ".
Маса беше прав: същността бе в последния ред - да плати и да изпрати. Е, какво, снимките се бавят - това е прекрасно. А когато завършат, ще може да заминат някъде с Маса.
Фандорин се усмихна и разсеяно погледна картинката.
Не, не е вулкан. Пожар е.
Поле, цялото осеяно с нефтени сонди, стълб от черен дим, озарено е половината небе.
Ясна работа, Баку.
Отдолу дребен надпис: „Голям пожар на нефтените находища на д-во „Бранобел" в Черния град край Баку".
Маса попита недоверчиво:
- Нима все пак я обичате, господарю? Преди малко бяхте по-мрачен от тайфун и изведнъж лицето ви светна като слънце.
Ераст Петрович отвърна със щастлива усмивка