Без да бърза, започна да се готви за най-великата битка през живота си.
IV
— И Сивър ли е мъртъв? — чу Гросуенър гласа на Мортън и по тона усети, че езикът не му се подчинява напълно. — Как така ще караме без Сивър? И Брекенбридж… И Коултър? О, боже!
В коридора се вълнуваше плътна тълпа. Гросуенър, като живеещ най-далеч, стоеше накрая, два пъти се опита да си пробие път, но и двата пъти го отблъскваха, без да се потрудят дори да погледнат кой е той. Те равнодушно бяха задръстили прохода. Трябваше да прекрати напразните си опити и разбра, че Мортън сега ще заговори. Директорът мрачно гледаше над събралите се хора. Масивната му долна челюст се издаваше напред по-силно от обикновено.
— Ако — започна той — някои от вас имат дори проблясък от някакви идеи, нека ги кажат!
— Космическо умопобъркване!
Гросуенър направо се вбеси — тази безсмислена фраза още намираше място след толкова години космически пътешествия. Фактът, че има хора, които се побъркват от самотата, напрежението и страха, още не означаваше, че съществува и някаква особена болест. По време на продължителните странствувания възникваха определени емоционални проблеми и това бе една от причините за участието му в експедицията, но умопобъркване от самота тук поне бе изключено.
Мортън се поколеба. Беше напълно ясно — той също не придаваше значение на тази версия. Но сега не беше време да изпада в разни тънкости на въпроса. Всички бяха така изнервени и изплашени, че очакваха само действия — искаха да видят, че са взети необходимите мерки. Известно е, че именно в подобни моменти директорите, главнокомандуващите и разните други началници губят доверието на подчинените си.
На Гросуенър се стори, че Мортън също е помислил за това, когато заговори отново, като внимателно подбираше думите си:
— Ние вече разглеждахме тази възможност. Доктор Егерт и асистентите му, разбира се, ще проверят всеки от нас. Сега той разглежда телата на загиналите.
Мощен баритон прогърмя над ухото на Гросуенър:
— Аз съм тук, Мортън. Кажи им да направят път да мина.
Това бе доктор Егерт. Всички се отдръпнаха и му направиха проход да мине. Той се пъхна в тълпата. Гросуенър го последва. Както и очакваше, хората решиха, че той е дошъл заедно с доктора. Когато се приближиха до Мортън баритонът заработи:
— Чух всичко, което казахте, директоре, и ви заявявам направо, че теорията за космическото побъркване не подхожда. На убитите им е разкъсано гърлото — за това са необходими поне десет пъти по големи сили от силите на един човек. Никоя от жертвите дори не е успяла да извика.
Егерт замълча, а после бавно произнесе:
— Какво смятате за нашата огромна котка, а Мортън?
Директорът поклати глава:
— Котката си е в клетката и спокойно се разхожда напред назад. Искам да знам какво ще кажат за нея експертите. Може ли да я подозираме? Тази клетка е изчислена да издържи едновременно четири звяра, които са поне пет пъти по-силни от нея. Наистина, трудно е да се повярва във вината й, освен ако обяснението на случилото се изисква необикновено въображение и засега не е подвластно на науката.
— Мортън — мрачно произнесе Смит, — необходимите доказателства са налице. Боли ме, като го казвам, но нали аз, ако си спомняте, исках да оставят тази твар да живее. Направих няколко снимки с телефлуоресциращата камера и те се оказаха до една неосветени. Нали си спомняте какво каза Хиърли. Този звяр приема и изпуска вибрации с каквато дължина на вълната си иска. Това, че изгаси излъчването на пистолета на Кент, е доказателство, а след останалото, което се случи, няма и сянка от съмнения, че той може да преобразува енергиите.
Някой простена:
— В името на Сатаната и всичките дяволи накуп какво означава това? Щом може да управлява тази енергия и да я изпраща по всяка дължина на вълната, какво му пречи да ни избие всичките?
— Това просто доказва — прекъсна го Мортън, — че той не е толкова всесилен, иначе отдавна да се е справил с нас. — И той с небрежна походка се приближи до механизмите на управление на клетката.
— Да не би да искате случайно да отворите вратата? — задъха се Кент и се хвана за бластера.
— Не, но ако натисна това копче, през пода ще потече ток и ще замая всеки, който се намира вътре. Като предпазна мярка подобни неща има във всяка клетка.
Той отвори люка на превключвателя и със злост натисна копчето. За миг протече силен ток. После от метала изскочи син пламък и блокът на предпазителя над главата на Гросуенър почерня. Мортън протегна ръката си и извади бушона от гнездото му. Погледна го и се намръщи.