Капитанът бързо се обърна и помогна на Гросуенър. Минута по-късно той с облекчение въздъхна — скафандърът намали гравитацията на едно „g“. Досега те бяха само двама, но бавно и мъчително пристигаха и други. За броени минути скафандрите се изчерпаха. Тогава се спуснаха на долния етаж. Но сега им помагаха десетки хора. Капитан Лит изчезна и Гросуенър се досети какво ще последва и побърза към клетката, където беше затворена огромната котка. Той се приближи и видя, че пред току-що разтворената врата се тълпяха доста сътрудници.
Гросуенър се изтласка напред и погледна над главите на намиращите се пред него хора. В задната стена на клетката зееше огромна дупка, през която едновременно биха минали пет души заедно със скафандрите. Металните листи бяха извити, а краищата на отвора — разкъсани. В далечината се виждаше съседният коридор.
— Готов съм — прошепна Пенънс през незатворения си шлем, — готов съм да се закълна, че това не може да бъде! Десеттонният механичен чук оставя само вдлъбнатинка в тази микростомана. А ние чухме само един удар. Атомният дезинтегратор би следвало да се потруди поне десет минути, а после седмици наред не бихме успели да почистим радиоактивността. Мортън, това е свръхсъщество!
Директорът не отговори. Гросуенър видя, че Смит изследва пробива в стената.
— Ех, ако Брекенбридж беше жив!… Тук е нужно око на металург. Погледнете!
Той взе отчупено парченце метал и започна да го мачка с пръстите си. На пода се посипа дъжд дребна прах. Гросуенър разблъска всички и влезе в клетката.
— Аз разбирам малко от металургия — заяви той.
Хората автоматично му направиха път и той се приближи до Смит. Биологът се намръщи.
— Вие сте един от асистентите на Брек?
Гросуенър се направи, че не е чул, наведе се напред и прекара пръст по отломките на пода. Бързо се изправи.
— Няма никакви чудеса — заяви той. — Както ви е известно, такива клетки се правят в електромагнитни пещи и затова се употребява метален прах. Животното е употребило особените си способности — повлияло е на силите, които задържат метала цял. С това трябва да си обясним изтичането на телефлуоровата енергия от кабела, което бе забелязано от мистър Пенънс. Звярът ползва електроенергията, като организмът му играе ролята на трансформатор и пробива стената, после по коридора се отправя към машинното отделение.
Каза това и направо се учуди, че му се удаде да завърши докрай този прибързан анализ. Приели го бяха за асистент на покойния Брекенбридж и това бе така естествено на такъв голям кораб, където бе невъзможно да се запомнят всички техници и лаборанти.
— Следователно, директоре — спокойно обобщи Кент, — на кораба ни се намира свръхсъщество, което владее напълно машинната зала и почти неограничените й запаси от енергия, а заедно с това и ремонтния цех.
Гросуенър забеляза как подействува тази кратка оценка на нещата на останалите — лицата им загрижено се намръщиха. Старшият помощник пръв прекъсна неприятното мълчание:
— Мистър Кент не е прав — заяви той. — Животното не е овладяло напълно машинното отделение. Капитанският мостик е още в наши ръце и от там сме в състояние да управляваме всички машини. Вие, джентълмени, понеже сте теоретици, може и да не знаете напълно тайните на нашата механика. Разбира се, котката ще ни изключи по някое време, но ние ще можем да разединим всички съединители в машинното.
— Боже Господи! — възкликна Кент. — Защо тогава не изключихте енергията, а заставихте хиляди души да навличат космическите скафандри?
Офицерът продължи невъзмутимо:
— Капитан Лит реши, че така ще бъде по-безопасно. Най-вероятно това същество никога преди не е изпитвало подобно ускорение. Не е много умно да се паникьосваме и да се отказваме от това и някои други преимущества.
— И какви са тези други преимущества?
— Аз ще отговоря — намеси се и Мортън. — Ние вече узнахме доста неща. А сега ще предложа на капитан Лит да направи следното… — и той се обърна към офицера, който представяше капитана.
— Не бихте ли могли да попитате командира си съгласен ли е да извърши един не особено сложен експеримент?
— Струва ми се, че ще бъде най-добре, ако сам се свържете с него, сър. Той се намира на мостика.
След няколко минути Мортън се върна.
— Пенънс — обърна се той, — понеже сте офицер и началник на машинното отделение, капитан Лит ви нарежда вие да поемете ръководството на този опит.
Гросуенър усети в тона на Мортън нотка на раздразнение. Очевидно командирът на кораба с цялата сериозност на положението бе заявил, че поема ръководството. Това бе старата история на разделението на властите. Граничната полоса бе достатъчно ясна, но не можеше да предвиди всички изненади. В крайна сметка тези неща зависеха от личните качества на ръководителите. До този момент офицерите и командата на кораба изпълняваха стриктно задълженията си и се подчиняваха на главната задача на този грандиозен по замисъл полет. Въпреки това миналият опит на други кораби бе показал на ръководството, че военните по определени причини нямат прекалено високо мнение за учените. В подобни случаи скритата враждебност излизаше наяве. И наистина, нямаше никакви причини да се откаже на Мортън да извърши експерименталната атака.