— Директоре — отговори Пенънс, — сега не е време да ми обяснявате всичко с подробности. Заповядвайте. Ако не съм съгласен с нещо, тогава ще говорим.
Това бе учтив начин на отказ от старшинство. Впрочем Пенънс бе едновременно и главен инженер, и учен. Мортън предпочете да не губи време.
— Мистър Пенънс — изкомандва той, — изпратете групи от петима техници до всеки от четирите изхода на машинното отделение. Аз ще поведа едната група. Кент — другата. Смит — третата. А вие, мистър Пенънс, естествено — четвъртата. С помощта на преносими нагреватели ще си пробием път през бронираните люкове. Аз забелязах, че те са затворени. Звярът се е затворил отвътре. Зеленски, вие отидете на капитанския мостик и изключете всичко, освен маршрутните двигатели. Прехвърлете управлението на основния пулт и проведете наведнъж изключването. И още нещо. Ускорението да бъде максимално. Никакви антиускорители. Разбрахте ли?
— Тъй вярно, сър!
Пилотът отдаде чест и побягна по коридора. Мортън викна след него:
— Ако някоя машина заработи отново, веднага ми доложете.
Всички хора, които трябваше да помагат, бяха от военизираната команда. Гросуенър и още няколко души се отдръпнаха назад и започнаха да наблюдават приготовленията за опита. С вледенена душа предусещаше приближаването на катастрофата. Представяше си напълно мощта и целта на предстоящия щурм. Можеше дори да повярва, че ще има успех. Но ще го има или не — бе невъзможно да се предскаже. Те бяха започнали решаването на проблема от позициите на старата-прастарата система на човешка организация и нейните познания. Най-много го вбесяваше, че сега можеше само да стои настрани и да критикува.
Подвижните прожектори и защитните екрани заеха определените им места. Мортън завика по високоговорителя:
— Както ви предупреждавах, това е пробен щурм. Ние се базираме на предположението, че звярът е бил в машинното отделение кратко време и не е успял нищо да направи. Това ни дава шанс да го победим сега, преди да се е подготвил за отбрана. Освен реалната възможност бързо да го унищожим, ви предлагам и друга теория. Идеята е следната: тези врати са способни да издържат на мощни взривове, да бъдат пробити ще са необходими поне петнадесет минути. През цялото това време котката ще бъде лишена от приток на енергия. Зелински ще я изключи. Двигателите естествено ще работят, но в тях ще протичат само ядрените процеси. Предполагам, че до такива неща няма да се докосва. Надявам се, че след няколко минути ще видите осъществяването на тези намерения.
После започна да вика, като гласът му премина на фалцет:
— Зелински, готов ли си?
— Готов съм!
— Тогава, изключвай главния прекъсвач!
Коридорът, а с това и целият кораб внезапно потънаха в пълен мрак. Гросуенър включи фенерчето в скафандъра си. Останалите, без да чакат заповед, направиха същото. На всички лицата изглеждаха бледи и изпити.
— Огън! — рязко прогърмя в ушите заповедта на Мортън.
Преместващите се апарати трепнаха. Пламъкът, който излетя от тях, въпреки че не беше атомен, имаше същата природа. Той се плесна върху бронята на люка. Гросуенър забеляза как се появиха първите капчици, после запълзяха надолу и се сляха в десетки струйки. Прозрачният екран се замъгли — какво ставаше с вратата, бе трудно да се разбере. А след това през тази мътилка повърхността засия с яркостта на собствената си топлина. Грееше като в ада. Пламъкът на апарата с отмерена страст прояждаше бронята. Времето минаваше. Накрая Мортън хрипливо произнесе:
— Как е при вас, Зелински?
— Засега няма нищо особено, директоре.
— Но звярът трябва нещо да направи — измърмори Мортън. — Не може той просто да чака като мишка в капан, Зелински?
— Нищо ново, директоре.
Минаха седем минути, осем, девет, после десет, дванадесет…
Гросуенър забави дишането си.
Най-после по високоговорителя зазвуча гласът на Кент: