Бедата бе в това, че учените се съгласиха с плана, който не бе до край обмислен. Множеството елитни специалисти обединиха знанията си на едно доста повърхностно ниво. Всеки накратко поясни идеите си пред хора, които не са свикнали да обхващат цялото богатство на асоциациите, скрити във всяко съждение. Затова в плана на атаката липсваше най-важното — вътрешната цялостност.
Гросуенър изстина при мисълта, че единствено той, младият човек, благодарение на особената тренировка на ума, е в състояние да забележи слабите страни на този план. За първи път от качването си на борда преди половин година разбра каква голяма промяна е станала с него в нексиален смисъл. Всички предишни образователни системи бяха остарели и това бе най-малкото, което можеше да се каже за тях. Самият Гросуенър не вярваше прекалено на получените знания. В разработката им не бе взел участие. Но като випускник на Нексиалния фонд и съответно като лице намиращо се на кораба с особена цел, той не намираше друг изход, освен да намери определеното решение и с всички достъпни нему средства да убеди ръководството в правотата си. Работата бе там, че нямаше достатъчно информация. Зае се да я добива по най-бързия от възможните начини: започна да върти по телефона на различните отдели. В повечето случаи беседваше с подчинените, като всеки път се представяше като началник-отдел. Това си имаше определен ефект. Колегите съобщиха маса полезни факти, макар и не всички. Намираха се и типове от вида:
— Трябва да попитам за разрешение шефа.
Един от началник-отделите — Смит — лично говори с него и му предаде поисканата информация. Друг бе още по-учтив и помоли да позвъни, след като унищожат котката. Отделът по химия остави за накрая. Обади се и попита за Кент, като се надяваше той да е зает и бе готов да каже на подчинения: „Тогава вие ми кажете нужните ми сведения“. Но за негово изумление и раздразнение веднага го свързаха със самия Кент.
Началникът на химиците го изслуша с нескривано нетърпение и рязко отсече:
— Вие можете да получите нашата информация по обичайните канали. Но за откритията, направени на котешката планета, няколко месеца няма да съобщаваме нищо, докато не ги проверим и препроверим.
— Мистър Кент — настоя Гросуенър, — моля ви най-настойчиво да дадете съгласието си да ми съобщят резултатите от количествения анализ на атмосферата на котешката планета. Това може да има решаващо значение за плана, приет на днешното заседание. Сега е невъзможно да ви обясня всичко, но ви уверявам…
Кент рязко го прекъсна:
— Момченцето ми — просъска той и дори свирна, — времето на академичните дискусии свърши. Вие изглежда не съзнавате, че се намираме в положение на смъртна заплаха. Ако нещо не стане както трябва, и вие, и аз, и останалите ще бъдем просто убити. Това не ви е упражнение по интелектуална гимнастика. А сега ви моля да не ме безпокоите повече десет години.
Раздаде се тракване и Кент се изключи. Гросуенър няколко секунди бе като зашеметен от обидата и напълно почервенял. После тъжно се усмихна и продължи с въпросите си. В графиката на висшите вероятности сред останалото бяха и контролните отбелязвания в специално напечатани колонки, които показваха количеството на вулканическата пепел в атмосферата на планетата, жизнените цикли на различните растения по данни на предварителните изследвания на техните семена, видовете хранителни системи на животните, които се хранеха с тези растения и чрез екстраполация — в какви рамки би се оформил строежът на същите тези животни.
Гросуенър работеше бързо и тъй като трябваше само да запълва графите на предварително изработената таблица, скоро графикът бе готов. Това бе сложно нещо и трудно можеше да се обясни на човек, който и понятие си няма от нексиализъм. Но за него картината бе ясна до най-малките детайли. При извънредни произшествия той показваше възможности и решения, които не биваше да се пренебрегват.
Под заглавието „ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ“ той написа: „Всяко прието решение трябва да съдържа предпазен клапан“. С четири екземпляра на доклада се отправи в математическия отдел. Пред вратата имаше часовои — преди ги нямаше — явно за защита от котката. Когато те отказаха да го пуснат при Мортън, той поиска среща с един от директорските секретари. Накрая от съседния кабинет се появи млад човек, вежливо разгледа графика и заяви, че „ще се опита да го предложи на вниманието на директор Мортън“.
Гросуенър мрачно отговори: