— От такива фокуси до гуша ми е дошло. Запомнете добре, ако този лист не попадне в ръцете на директора, аз ще се обърна за помощ към Бюрото за разследване. Тук става нещо дяволски забавно, за което се споменава в доклада, който аз предавам в кабинета на директора, и ще се случи по-лоша беда…
Секретарят бе пет години по-възрастен от Гросуенър. Изглеждаше студен и неприветлив. Той се поклони и отговори с усмивка, която изглеждаше като издевателство:
— Директорът е много зает човек. Търсят го от всички отдели. Доста от тях се славят с огромни постижения и съответния престиж, който им дава предимство пред някои млади науки… — той се запъна, — и учени. — После сви рамене. — Но аз ще го попитам дали би искал да погледне вашия график.
— Помолете го да прочете „ПРЕПОРЪКИТЕ“ — добави Гросуенър. — За останалото едва ли ще му стигне времето.
Секретарят се поклони:
— Ще ги предам на неговото внимание.
Гросуенър се отправи в каютата на капитан Лит. Командирът го прие и внимателно го изслуша. После се захвана да изучава графика. Помисли и поклати глава.
— Военните — започна той с особения си безизразен тон. — решават подобни проблеми малко по-различно. Ние сме готови да се подложим на определен пресметнат риск и да се опитаме да постигнем целите си. Вашето мнение, че най-разумно ще бъде, ако дадем на това същество да се махне, е противно на моята позиция. Едно разумно създание е предприело враждебни действия срещу военен кораб. Ситуацията е нетърпима. По мое убеждение то е предприело такива действия, като е съзнавало какви ще бъдат последствията. — И надменно се усмихна. — Като казвам последствия, разбирам неговото унищожаване.
Гросуенър се разтрепера от мисълта, че крайният резултат напълно може да се окаже унищожаването на тези, които с помощта на остарели и негъвкави методи се опитват да се справят с налетялата ги неизвестна напаст. Той вече отвори уста с цел да възрази, че въобще не предлага да се пусне котката, но капитан Лит се надигна:
— А сега аз трябва да тръгвам — заяви той и повика един офицер. — Покажете на мистър Гросуенър пътя.
— Аз знам къде се намира вратата — тъжно произнесе той.
Оказа се в коридора и първата му работа бе да погледне часовника си. До началото на щурма оставаха четири минути. Унило се насочи към мостика. Трудно намери свободно кресло — залата беше почти пълна. Минута по-късно се появиха директорът и капитан Лит. Заседанието започна. Мортън нервно се разхождаше пред събралите се хора. Косите му, винаги грижливо сресани, сега стърчаха в безпорядък. Агресивно издадената напред брадичка подчертаваше необикновената му бледост. Внезапно той се спря на едно място. Когато заговори, гласът му заскърца пронизително:
— Да се убедим, че плановете ни са координирани, моля експертите по ред да доложат в какво се състои участието им в борбата с това чудовище. Мистър Пенънс, започнете пръв.
Пенънс се изправи. Не беше висок на ръст, но изглеждаше голям, може би поради властния си вид. Както и всички останали, той бе преминал специална подготовка, но поради особеностите на професията си се нуждаеше от нексиализма по-малко, отколкото който и да било в тази зала. Беше изучавал теория и история на машините. Според служебната му справка той бе изследвал развитието на техниката на сто планети. Сигурно нямаше такива неща в практическата инженерия, които да не познаваше.
— В отделението за управление поставихме реле — заяви той, — което по график ритмично ще включва и изключва машините. Превключвателят ще сработва по сто пъти в секунда. Като следствие ще възникнат различни вибрации. Възможно е една или две от машините да изпаднат в резонанс, но едва ли ще се стигне до разрушаването им. Основната ни цел е да попречим на звяра да действува и да си пробие път през някоя от вратите.
— Моля, мистър Хеърли! — извика го Мортън. — Ваш ред е!
Длъжността му се наричаше „главен свързочен инженер“ и в служебната справка се отбелязваше, че се стреми да овладее всички знания в избраната от него област. Придобитите научни степени доказваха, че притежава ненадминат ортодоксален научен запас. А иначе изглеждаше леко сънен, сякаш тази процедура му беше напълно дотегнала. Той се изправи лениво. Като приказваше, гълташе по някой звук. Гросуенър забеляза, че спокойният му маниер на изказване въздействува на хората. Разтревожените лица се отпуснаха. Хората по-свободно се облегнаха на креслата си.
— Ние монтирахме вибрационните екрани — заговори Хеърли, — които действуват на принципа на отражението. Когато ние нахлуем в помещението, котаракът ще започне да ни залива с поток от енергия, но всичко ще се върне обратно. Освен това имаме достатъчно запаси енергия, с която ще го нагостим с помощта на преносимата мортира. Не може да бъде неограничена неговата способност да преобразува различните видове енергия с изолираните си нерви.