— Още от самото начало нямах някакви симпатии към него — чу Гросуенър гласа на Кент. — Пред нас стои задачата да изтребим всички котки на тази парцалива планета.
Корита меко измърка:
— Това няма да бъде трудно. Те са толкова примитивни. Трябва само да кацнем и те сами ще побягнат към нас и ще се надяват да ни измамят с хитростите си. — Той се обърна към Гросуенър: — Аз продължавам да смятам, че ще успеем — дружелюбно каза той, — дори ако „зверската“ теория на нашия млад колега се окаже правилна. Как считате, мистър Гросуенър?
— Ще отида още по-нататък — отговори Гросуенър. — Като историк, вие сигурно ще се съгласите, че досега не е имало нито един успешен опит за тотално експериментиране. Не забравяйте, че котенцето ни нападна поради отчаяната нужда от храна — ресурсите на тази планета не могат повече да поддържат съществуването на вида му. Роднините на котето не знаят за нас и затова не представляват някаква заплаха. Защо тогава, господа, не им предоставим възможността просто да измрат от глад?