Това не е упадъчна и посивяла от времето цивилизация, а млада и енергична култура, достатъчно уверена в силите си и целенасочена. Тук тя е завършила пътя си, рязко на тази точка е понесла последиците на Битката на туровете и е започнала да се руши като древната мюсюлманска цивилизация. Или с един скок е преминала вековете на съгласие и се е пренесла в епохата на съперничещите си държави.
Но никъде във вселената няма сведения за култура, която да е направила подобен рязък скок. Такива процеси се развиват като правило постепенно и започват с това, че предишните светини безжалостно се подлагат на съмнение. Вътрешна убеденост повече няма. Непоколебимата вяра се руши под безпристрастния натиск на аналитичните умове. Най-висш тип човек става скептикът. Аз твърдя: тази култура е загинала внезапно в епохата на разцвета си. Социологическото следствие на тази катастрофа е гибелта на морала, завръщането към звероподобната престъпност. Ако наистина е така, то котката, потомък на тази раса, трябва да е хитра твар и безжалостен убиец, готов за минутна изгода да разкъса и родния си брат.
— Достатъчно! — рязко го прекъсна Кент. — Директоре, аз съм готов да изпълня присъдата.
— Протестирам — буйно се намеси Смит. — Изслушайте ме, Мортън. Нима наистина ще убием тази котка, дори да е виновна? Тя е истинско съкровище за биолога.
Кент и Смит яростно се изгледаха, докато накрая Смит не издържа и заговори:
— Скъпи Кент, аз предвиждам, че в отдела по химия ви се иска да поместите котенцето в колбите и да направите химически анализ на кръвта и плътта. Но със съжаление трябва да ви кажа, че прекалено бързате. В биологическия отдел ни е нужен не мъртъв, а жив организъм. Струва ми се, че и физиците биха пожелали да го огледат, докато е още жив. Затова се боя, че сте последен в списъка. Моля ви, свикнете с тази мисъл. Вие ще го получите минимум след година и не по-рано.
Кент отговори глухо:
— Аз не гледам на въпроса от научна гледна точка.
— Но сте длъжен да го направите, защото Джарви е мъртъв и за него нищо не може да се измени.
— Преди всичко аз съм човек и после учен — изхриптя Кент.
— И под въздействие на емоциите си сте готов да унищожите този ценен екземпляр?
— Аз искам да унищожа тази противна твар, защото тя крие в себе си неизвестна опасност. Ние не можем да рискуваме напразно още някой човешки живот.
Мортън го прекъсна.
— Корита — произнесе дълбокомислено той, — аз съм склонен да приема като работна вашата хипотеза, но искам да ви задам още един въпрос. Възможно ли е културата на тази планета да е по-късна от колонизираната от нас култура в галактическата система?
— Напълно е възможно — отговори Корита. — Дадената цивилизация трябва да се намира в средата на десетата си степен, докато нашата, доколкото сме в състояние да съдим — е краят на осмия скок от Земята. Всяка от предишните девет съществуващи култури се е изграждала на отломките на предишната.
— В такъв случай котката може би не знае за скептицизма, който ни заставя да я подозираме за извършеното престъпление?
— Не, изглежда не й е познат.
В наушниците се раздаде мрачното възклицание на Мортън.
— Желанието ви се изпълни, Смит — заяви директорът. — Засега котката ще живее. Сега ние знаем какво ни очаква от нейна страна — нови жертви, но само поради нашата собствена небрежност. Но може да не сме прави. И аз, както Сиедъл, мисля, че тя бе непрекъснато тук. Тогава бихме постъпили несправедливо с нея. Не е изключено на тази планета да има и други опасни същества — той се прекъсна по средата на изречението си.
— Кент, как ще постъпите с тялото на Джарви?
— Засега няма да го погребем — отговори тъжно химикът. — На проклетата котка и се е приискало нещо от организма му. На пръв поглед нищо не е изчезнало, но може и нещо да не достига… Аз искам да изясня това и да докажа, че тварта е убиецът, но така, че у никого да не остане и сянка от съмнение.
III
Като се върна на кораба, Елиът Гросуенър побърза да отиде в отдела си. На вратата имаше табличка с надпис: „Наука нексиализъм“. Петте стаи заемаха доста площ на този етаж. Голяма част от апаратурата бе дадена от правителството по настояване на Нексиалния фонд. Като резултат, в помещенията имаше малко свободно място. Най-после се намираше в свои владения.
Гросуенър седна на бюрото си и започна да съчинява рапорт до директора Мортън. В него се опитваше да направи анализ на коткоподобното същество. Указваше, че на толкова коварно създание не може да се гледа единствено като на „биологическо съкровище“. Този начин на изразяване криеше в себе си определена опасност: слушателите биха могли да забравят, че звярът може да има свои собствени потребности и стимули, които да се основават на различен от земния начин на обмяна.