А у нас! Случва се бързаш по важна работа в някое учреждение, а там те гледа безразличната мутра на пришълеца. Неотдавна във вестника имаше остра статия. Спомняте ли си, главният инженер ва неголям завод отворил резервоара с отпадъците и погубил една рекичка по цялата й дължина. Не можел нещо да върже бюджета, страхувал се да не изтърве премиалннте. А някога на тези брегове славянските полкове са се сражавали против половците, по-късно съветските воини с фашистите. Самият инженер също е от тези места, значи, тук майка му и баща му са се срещнали за пръв път, тук самият той, разголено дребосъче, се е цамбурнал с другари, ловил е попчета. Всичко е точно така и все пак той с един удар превръща реката в черва, мръсна канавка. Ясно е, че в действителност той не е човек, а чуждопланетник, който няма никакво минало на Земята.
Или думите… Думите, чрез които всички общуваме. Нима не сте срещали персонажи, чиито думи са само въздушен полъх? Не може да му вярваш, не трябва да се надяваш, че ще направи каквото е казал. Вие се чудите, а цялата работа е в това, че той е пришълец. Руските думи не са влезли от детинство в сърцето му, не ги е осмислял постепенно в живота си, а просто се е научил да ги произнася за някакви си два дена, като моя познат, без да вниква в техния смисъл. Същият този Шуркин сигурно често употребява съчетания като „дълг пред обществото“, „права на гражданина“ и други подобни. Но това са само звуци, те не отразяват истинските му интереси. Пришълците, честно казано, винаги лъжат, дори ако случайно е излязла истина. Ако някой от тях каже например „снегът е черен“, това е явна лъжа. Но дори когато твърди, че е бял, все едно е излъгал, защото това заявление е направено не от стремеж към истината, а просто защото говорещият смята, че в дадения момеят така е по-изгодно…
„Не са разрушили земната цивилизация…“ Вярно, не са. Не са и могли да го направят, защото преди и хората, и държавите са били разединени, технологията им е била слабичка. Случило се събитие и скоро заглъхва, като засяга само малка сфера. Но сега е друго. Всичко е взаимосвързано. Директорът е направил лъжливо сведение и го мъмрят. Но с това работата не свършва. В зависимост от неговите цифри спускат план на друго предприятие. Там също не излязло нещо, също вземат да измислят и ето че лавината нараства.
Ето затова е и опасно — нищо само за себе си не е останало. Димят заводите в Детройт, произвеждат ненужни лимузини, а саждите се качват в горните слоеве на атмосферата, попадат над долината на Ганг, като преграждат пътя на слънчевите лъчи, и ето ти лоша реколта. Когато някогашният разбойник е ограбвал пътник, спасявал се е с един кон, а сега петдесет хиляди конски сили гърмят, отронват пяна в моторите на авиолайнера. И ако терористите успеят да откраднат от складовете на НАТО атомна бомба, те напълно са в състояние да превърнат в пепел цялата Белгия или Холандия — какво е за тях Тил Ойленшпигел или картините на Рембранд, ако те са пришълци, ако не са се родили на Земята, а са долетели от планетата кукувица?…
„Не ми се вярва?“ Кое не е за вярване. „Привидяло ви се е?“ Да ми се е привидяло — и камъчето, и човекът, израсъл от него, защото съм бил трескав? Прекрасно! Я погледнете нагоре! Чудите се защо съм ви довел тук, край университета ми? Затова, защото тук и кръгозорът е голям, и небето е огромно.
Гледайте, гледайте! Видяхте ли, от небето падна звезда?… А сега тук, точно над стадиона. Погледнете де!… Ето, още една лети. По-надясно. Не там! Къде гледате, по-надясно! Днес нали е двадесет и осми юли? Моят приятел в колибката се появи също на двадесет и осми юли. Ето оттам идват те, от съзвездието Персей. Точно през тази нощ Земята пресича техния поток. Сега ще има звезден дъжд… Вижте, вижте, започва! Ето прелетяха две звездички, изгаснаха, ето три — не, четири!… Ето още една, две… Как блестят върху плюша на небето!
Ще ви кажа, че доста пришълци ще се изсипят тази нощ над Земята. Разбира се, от тези звездички, които ние виждаме, почти всички изгарят. Но онази, която падне до хоризонта, бъдете сигурни. Знайте, че след седмица, след месец ще кажат за някого: „Ама просто е като сменен! Станал е съвсем друг човек!“…