— Искате да кажете, че съм глътнал бастун ли? — вдигна вежди той, после мрачно добави: — Май сте подведена от начина, по който ви се натрапих, и вероятно ме вземате за някакво фалшиво конте…
— Все още е рано да преценя, господин Конрад — усмихна се Марион.
— И кога най-сетне ще престанете да ме наричате „господин Конрад“? — въздъхна Хам и отпи глътка от горещата течност.
— Когато станем приятели.
Хам внимателно я изгледа.
— Често ли приемате покани от непознати за разходка с яхта?
— Разбира се — без следа от колебание отвърна тя. — Не само от непознати, но и от врагове!
— Горките ви врагове!
— Е, сега не сте искрен… Все още не ме познавате достатъчно, за да правите подобни преценки…
— Добре, признавам, че току-що потопихте и последното ми торпедо — въздъхна с примирение Хам.
— Това е хубаво — отвърна тя, заби пръст в разтопения шоколад и го облиза. — Може би вече е време да опозная истинския Хамптън Конрад…
Хам се запита каква линия на поведение трябва да възприеме по отношение на тази необикновена жена. Тя притежаваше лице и тяло, които несъмнено биха ангажирали вниманието му в продължение на обичайните шест месеца, но любопитното в случая беше друго — привличаха го по-скоро умствените, а не физическите и качества.
Това беше ново за него, в душата му се появи искрена изненада. Макар и отлична ученичка и студентка, жена му притежаваше онази лишена от практическо приложение интелигентност, която често се оказва напълно чужда на реалния живот. А за интелигентността на любовниците си никога не беше мислил, тъй като беше прекалено зает с опознаване на физическите им прелести. Дори през ум не му беше минавало, че подобни жени могат да му предложат нещо извън плътската наслада…
В съзнанието му се появи един неприятен спомен. Преди години беше пипнал майка си в леглото с двадесет и осем годишния административен помощник на Торнбърг. Всъщност те изобщо не бяха в леглото, а практикуваха някаква смайваща сексуална акробатика в широката римска вана… И до днес Хам не можеше да възприеме гледката на собствената си майка, гола и ангажирана в странен сексуален акт с непознат човек.
Той ме докара дотук, оправдаваше се по-късно тя, обляна в сълзи. Баща ти няма сърце, няма душа, мисли единствено за себе си. Какво друго можех да сторя? После, разбира се, горещо го помоли да не казва на баща си… А Хам, забравил за момент думите на Торнбърг, след като застреля великолепния лъв по време на африканското сафари, обеща… Седмица по-късно без никаква причина преби от бой един от съучениците си и едва тогава разбра колко гняв се е натрупал в душата му. Веднага след като напусна кабинета на директора, вдигна телефона, обади се на баща си и му разказа всичко.
Години по-късно разказа случката на Джейсън Йошида. Бяха пияни до козирката, по средата на поредния си разюздан маратон. Лесно е да простиш грях на външен човек, беше коментарът на японеца. И напълно невъзможно, когато става въпрос за член на семейството ти.
— Вече сме в открито море, следователно бихте могли да ми разкажете за продължителността на пътешествието — обади се Марион.
От начина, по който го каза, Хам разбра, че има предвид Виетнам.
— Беше прекалено дълго — въздъхна той, намали скоростта и механично прецени разстоянието, което ги делеше от светлините на близкото военно летище. Пред тях бяха Пойнт Лукаут и Танжиер Айлънд — любимо място на баща му и вездесъщата Тифани… — Откъде разбрахте, че съм бил във Виетнам?
Тя сви рамене по начина, по който го правят мъжете — хладно и самоуверено.
— От фигурата ви. Моряците имат едно много точно определение за хора като вас: пружинки. Вие сте човек-динамит.
— А вие познавате доста такива хора, така ли?
— О, все още е рано да проявявате ревност!
— Ревност ли? — учуди се той. — Това са пълни глупости! — Но още докато изричаше тези думи, със смайване установи, че действително изпитва ревност. Направи нескопосан опит да прикрие обзелото го неудобство и рече: — За да отговоря конкретно на въпроса ви, ще кажа, че това пътешествие едва ли може да се измери по общоприетите способи… Бях там и това е достатъчно.
— Разбирам.
Хам изпита странната, неподплатена с факти увереност, че тя наистина разбира. Пропъди натрапчивите спомени от главата си и подхвърли: