— Нощта е млада, Южи-сан — каза Вакаре. — Тези момичета са най-добрите в заведението, помолих да ни обслужват именно те…
— Прав си, нощта е млада — кимна Южи, отметна глава и опразни съдържанието на чашката си. — Искам да ми разкажеш още нещо за Нишитцу и радикално настроените политици.
Сбито и ясно Вакаре се зае да му обяснява схемата, по която Нишитцу организира и ръководи своите дясно консервативни групировки. Изпълнявайки молбата на Минако, той подробно разясни тяхната структура и незабележимо стигна до организацията „Черният кинжал“.
През цялото време Южи мълчеше и слушаше. Лицето му беше напълно безизразно. Обади се едва когато Вакаре свърши и замълча:
— Предполагам, че разполагаш с необходимите доказателства за участието на Нишитцу в създаването на тези радикални групировки.
— Да, имам ги в изобилие.
— Сигурен ли си? — изгледа го продължително Южи. — Тук става въпрос за тежки престъпления — убийства, тероризъм, национално предателство…
— Как да не съм сигурен — тежко въздъхна Вакаре. — Нали и аз съм член на „Черният кинжал“…
Южи изпусна въздуха от дробовете си е леко свистене. Очите му се забиха в лицето на приятеля. Мълча дълго, после леко отпусна глава:
— Защо ми го казваш точно сега, Вакаре-сан?
Вакаре отново напълни чашките с горещо саке.
— Знаеш колко обичам Юкио Мишима и неговите идеи, Южи-сан — бавно започна той. — Затова няма да ти е трудно да разбереш причините, довели ме до решението да вляза в „Тошин Куро Косай“. Но напоследък ме обзема безпокойство от курса, по който поемат ръководителите на тази организация, душата ми не може да приеме техните цели и задачи… Същевременно не съм в състояние да изразя открито своето несъгласие — просто уставът на организацията не позволява това…
Опразни чашата си и отново я напълни.
— Открих, че съм изправен пред труден и опасен избор… Едната възможност е просто да се оттегля.
Но веднага ще посоча, че подобно нещо не е вършил никой от членовете и едва ли някои ще го толерира… Другата възможност е да остана в организацията и да работя отвътре за нейната промяна. И тук виждам твоята роля… Трябват ми верни съюзници, за да мога да постигна успех. А кой по-добре от теб може да ми помогне? Нишитцу от години мечтае да те привлече за съвместна работа.
— Как по-точно бих могъл да ти помогна?
— Като влезеш в организацията — отвърна Вакаре. — Ще се преструваш, че помагаш на Нишитцу, но на практика ще бъдеш на моя страна. Няма да сме сами, има и други, които мислят като мен. Ще свалим Нишитцу и ще вземем в свои ръце управлението на „Черният кинжал“.
— Сега разбирам, че изборът ти наистина е труден…
— Ще го направиш ли, приятелю? — приведе се напред Вакаре: — Без теб шансовете ми за успех са нула. Но ако приемеш, влиянието ми в организацията стократно ще се увеличи!
— Не зная — поклати глава Южи. — Нямам опит в подобни игри, те са ми чужди…
— Грешиш, приятелю — отвърна Вакаре и отново напълни чашките. — Тези игри са и твои още от мига, в който създаде Оракула.
— Заех се с този проект само защото майка ми настояваше — поясни Южи. — Знаех, че тя от години работи върху промяната на клетъчното ядро на ДНК и много ми се искаше да й помогна. Но това стана възможно едва преди няколко месеца, когато нашият научноизследователски институт най-сетне успя да създаде революционно нова биотехнология. Комбинирана с откритията в сродни лаборатории, тя доведе до раждането на Оракула…
— Южи-сан, според мен ти все още не си даваш сметка колко опасно е за теб създаването на Оракула — погледна го в очите Вакаре.
Южи не отговори. Вакаре пое дъх и реши да се хвърли в дълбокото.
— Членовете на „Черният кинжал“ проявяват голям интерес към някои качества на Оракула. Самите те имат определени постижения в промяната на ДНК и вече могат да разчитат на дълголетие, което е недостижимо за обикновените смъртни. Оказа се обаче, че създаденото от тях поколение не е носител на новите клетки, причините за това все още не са известни. Което означава само едно — обществото от привилегировани люде, считащи себе си за безсмъртни, на практика е обречено на гибел… А твоят Оракул може да промени това. Той може да вгради променените клетки на ДНК в избрани младенци, които ще осигурят наследствеността, а следователно и безсмъртието на „Тошин Куро Косай“.
Вакаре млъкна и отправи гореща молитва към боговете. Надяваше се Южи да не направи връзка между думите му и научните експерименти на Минако, започнали веднага след оттеглянето й от ръководството на „Шиан Когаку“. Но опасенията му бяха напразни. Южи беше прекалено ангажиран от бомбата, която Вакаре хвърли в скута му. Дори през ум не му минаваше да прави анализи.