— Не съм убеден, че постъпваме правилно — каза й той. — Отстъпвам пред желанието ти само защото ме притискаш и защото не съм стигнал доникъде!
— Разбирам — каза Хана с онзи тон, който Южи често улавяше у майка си.
Хана се изправи пред Оракула и дълго мълча. После на лицето й се появи усмивка.
— Очаквах нещо съвсем различно — рече. — Може би нещо от сорта на робота Роби от „Забранената планета“…
— Оракула не е робот — поклати глава Южи. — Поне не в традиционния смисъл…
— Той е нещо повече.
— Доста повече — съгласи се Южи. — Разочарована ли си от външния му вид?
— Не — отвърна тя, пристъпи напред и докосна с длан повърхността на куба. — Усещам топлината му, сякаш е човек… обърна се към Южи: — Как контактуваш с него?
— Хирото пише с ей тази светлинна писалка, а аз направо му говоря.
— А друг начин няма ли? — изненада го с въпроса си тя.
— Не те разбирам…
— Не ме устройва нито речта, нито клавиатурата — поясни Хана.
— Това означава, че сме в задънена улица — с нескрито облекчение въздъхна Южи.
Хана бавно заобиколи машината, очите й се спряха на част от допълнителното оборудване и сърцето на Южи пропусна един такт. Тя се приведе над снопче фини оптични влакна, свързани с мощните компютърни чипове от галиев арсенид. Цялата схема беше голяма колкото нокът, а очите на Хана изследваха далечните краища на оптичните влакна, събрани в плътен сноп. Южи затаи дъх, докато пръстът й внимателно опипваше връзките.
— Какво представлява това приспособление?
Душата на Южи се сви. Фактът, че задава този въпрос, ясно доказваше, че вече знае отговора.
— То не функционира — сви рамене той.
— Опитвал ли си го? — вдигна глава тя.
Южи не отговори.
Очите й не изпускаха лицето му.
— Искам да ме включиш!
— Какво? — объркано я погледна той. — Мисля, че не те разбирам… Това… Това е невъзможно!
— Говориш като Хирото! — смъмри го тя. — Знаеш, че е напълно възможно. — Самоувереността й беше влудяваща.
— Е, добре — въздъхна той. — Признавам, че теоретически е възможно, но е твърде опасно…
— Искаш да кажеш, че вече си го изпробвал? — вдигна глава тя, после кимна и си отговори сама: — Всъщност ясно… Личи си по страха ти.
— Трябва да съм луд, за да направя това, което искаш!
— Но въпреки това ще го направиш — отвърна Хана. — Затова съм тук, затова и ти ме допусна до творението си. Нали така? Бъди честен, Южи. Стигнали сте до етап, в който Хирото не знае какво става вътре в Оракула, а ти не разбираш думите му. Включи ме в него и ще получиш отговор на всичките си въпроси.
— А другата възможност е ти да се превърнеш в труп — поклати глава той. — Нямаме никаква представа как ще реагира организмът ти на включването в системата на Оракула!
— Трябва да ти напомня, че нямаш представа и за друго — какво представлява моят организъм! — отсече с хладна логика Хана.
— Още по-зле!
— Оракула няма да позволи да ми се случи нещо лошо.
— Сега вече говориш глупости! — смаяно я изгледа Южи.
— Глупости ли? — вдигна вежди тя. — Добре тогава. Кажи ми, че не го считаш за жив, че той е просто една машина!
— Не знам какво да мисля — призна Южи.
— А пък аз знам какво се върти в главата ти — засече го тя.
Южи си представи загадъчното излъчване на Хана, в душата му се загнезди съмнение. Дали пък Оракула не „говори“ с нея по друг, незабележим за околните начин? Това е лудост, рече си той. Подобна възможност означава, че тя през цялото време е била права да го възприема като одухотворено същество! Но в същото време е толкова самоуверена, толкова спокойна! В поведението й няма дори капчица страх…
— Затова съм тук, Южи-сан — промълви тя. — Моята душевна нагласа наистина е излъчване, което ми позволява да „виждам“ отвъд хармонията на време и пространство, да виждам всичко с яснотата, с която ти виждаш театрален декор. И аз виждам една фина мрежа, върху която хората проектират необясними за себе си събития. А отвъд нея е необятната Вселена. Подредена по начин, който смъртните не могат да възприемат… Там времето, пространството и гравитацията са в съвсем различни измерения, различно е самото им съществувание… — С израз на задоволство проследи проясняването, изписано върху лицето на Южи, изчака малко и продължи: — Сега вече разбираш защо трябва да бъда свързана с Оракула, защо съм убедена, че няма да пострадам от мощните електронни полета. Притежавам това прозрение благодарение на особеното трескаво състояние, при което функционира мозъкът ми, мислите ми протичат по съвсем различен начин от твоите… Чувствам се близка с Оракула, сякаш е част от плътта ми, сякаш е мой брат…