Южи докосна пулсиращото си слепоочие. Отдавна мечтаеше да разбере тайнствената промяна у Хана, но в момента му се искаше да й обърне гръб и да побегне. Взе се в ръце с усилие на волята, въздухът с тихо свирене излиташе от гърдите му.
— Не искам да направя това.
Хана пристъпи към него и тъжно го изгледа.
— Бедничкият Южи. Раздвоението в душата ти е дълбоко и те кара да страдаш…
— Страх ме е от него — прошепна той. — То е хаос!
— Нима така наричаш дарбата си? — докосна бузата му тя. — Хаосът е навсякъде около нас. Нима не чуваш могъщото дишане на Вселената?
— Не чувам нищо, навсякъде около мен цари тишина.
— Точно така. Вслушай се в тишината.
— Хана, откажи се от тази налудничава идея! — умолително прошепна той.
— Трябва да ми забраниш да контактувам с Оракула — парира го тя. — Хайде, направи го!
Той мълчеше.
— Дългът ти е ясен още от самото начало — промълви Хана и пристъпи към Оракула. — Хайде, направи това, което си длъжен да направиш!
Подготовката му отне около час. Когато всичко беше наред, той я настани на един стол редом до черния куб. Ръцете му неудържимо трепереха и спряха едва когато силните пръсти на Хана се увиха около китката му.
— Не бива да се страхуваш от себе си, Южи.
— От себе си? — учудено я погледна той. — Страхувам се от проклетото създание!
— Не. Ти се страхуваш от онази част от душата си, която си вложил в него.
Южи пое дълбоко дъх, отмести очи от бледото интелигентно лице на Хана и ги насочи към матовата, не по-малко интелигентна фасада на Оракула. Едва сега си даде сметка, че и двамата представляват пълна загадка за него, а само след броени секунди ще бъдат свързани завинаги, с неизвестни никому последици. Това беше мечтата на Хана, пък и неговата… Е, да става каквото е писано…
Пое дълбоко дъх, протегна ръка и натисна бутона за включване. Очите му не се отделяха от лицето на Хана.
— Трябва по най-бърз начин да отлетим за Токио — каза Шика. — Но не можем да го сторим по нормален начин, тъй като Сума е по следите ти. Имам един приятел, който ще ни помогне…
— Но това означава да си напусна службата — възрази Улф. — Просто ей така…
— Все още не разбираш, че нямаш избор — въздъхна Шика. — Сума отдавна се е погрижил за това.
Улф си спомни срещата с агента Шипли и съгласието си да изпълни предложената задача. Сега просто ще трябва да поеме в избраната посока и толкоз.
— Добре — въздъхна той. — Но първо ще се отбия в службата. Важно е…
— Само за минутка — предупреди го Шика. — Времето ни е малко.
Изминаха Второ авеню по цялата му дължина, чак до Кристи Трийт в центъра. Завиха на изток по Канал стрийт и Алън, излязоха на Бродуей и поеха на запад. Улф обясни, че трябва да си вземе служебния револвер. Това наистина беше така, но в допълнение искаше да се види и с Ричардс Кавалера, да оправят отношенията си още преди Бретхард да се е възползвал от бъркотията.
— Искам да те питам нещо — промълви той. — Как хората от „Черният кинжал“ възнамеряват да използват Оракула, особено ако се окаже, че неговата методология срещу стареенето е недостатъчно съвършена?
— Те са съвсем близо до разрешаване на този проблем — отвърна Шика. — Липсва им един малък катализатор, а след като го открият, ще бъдат изправени пред две възможности…
— Което означава, че си права, като казваш, че времето ни е малко — въздъхна Улф. Напомни си да разкаже на Шипли за тази подробност още при първата им среща.
Старият кинотеатър в началото на Китайския квартал тънеше в мрак. Когато влезе, Улф установи, че бояджиите бяха приключили и се бяха изнесли.
Боби скочи да го посрещне. След премеждието на задната уличка и срещата със синия огън той изглеждаше някак по-стар, по-мъдър, но и по-тъжен отпреди. А в момента беше и доста възбуден.
— Слава Богу, лейтенант! — възкликна той. — Наистина се радвам да те видя! Цял ден въртя телефона на оная къща в Ийст Хамптън!
— Тръгнах си рано — отвърна Улф, отключи чекмеджето на писалището си и извади от него револвера, кобура и няколко резервни пълнителя. — Какво има?
— Кавалера! — отвърна почти шепнешком Боби. — Тази сутрин са го намерили мъртъв пред къщата му в Тремънт. Застрелян с два куршума в тила.
— Господи Исусе! — изправи се Улф и втренчено погледна колегата си. Нима Кавалера е имал глупостта да откаже изплащането на заемите, взети от брат му? Нима акулите лихвари са побързали да му видят сметката? Хвърли кос поглед към Шика и изръмжа: — Трябва да отида там, независимо от Сума!