— Нямаме време, Улф! — меко, но настоятелно рече тя.
Боби местеше очи от единия към другия и нервно облизваше устните си.
— Мисля, че идеята ти не е особено добра, лейтенант — обади се най-сетне той.
— Какво?
Боби пристъпи от крак на крак.
— Вече имаме съвсем определени улики, знаеш… Току-що идвам от лабораторията на Ротстейн… Балистичната експертиза доказва, че куршумите на престъплението са били изстреляни от твоя револвер…
Улф долови едва чутото възклицание на Шика зад гърба си.
— Господи! — смаяно промърмори той. — Нали видя, че току-що отключих чекмеджето си и извадих оръжието?
— Видях, лейтенант.
— Което означава, че по време на уикенда то не е било у мен.
— Вярвам ти, лейтенант. Вярват ти и всички останали „прилепи“. Но трябва да разбереш, че след смъртта на Джуниър в отдела цари силно нервно напрежение. Знаеш как ни юрка Бретхард, спречкването ти с Кавалера му дойде тъкмо на време. Обработва всички черни ченгета в града и ги настройва срещу теб и комисаря… Разследването на убийството на Кавалера ни е отнето. Бретхард твърди, че сме заинтересована страна… — Боби замълча за момент, пое кислород в дробовете си и тихо добави: — Има заповед за задържането ти… С официален мотив — разпит на важен свидетел…
— Улф, ние наистина нямаме време за подобни игри! — намеси се с твърд глас Шика. — Тая работа вони от цял километър. Предлагам да тръгваме, още сега!
— Не, не мога да тръгна! — поклати глава Улф. — Трябва да оправя тази бъркотия. Успея ли да се добера до комисаря, лесно ще разоблича онзи лъжец и расист Бретхард!
— Останеш ли, можеш да бъдеш сигурен, че Сума ще се погрижи да те лиши от този шанс — отвърна Шика.
Боби облиза устни и не знаеше кого да гледа.
— Тя е права, лейтенант — промълви най-сетне той. — Ти трябва да изчезнеш. Поне докато не открием нещо конкретно за убиеца на Кавалера. Ротстейн ми каза под секрет, че специален екип от Министерството на вътрешните работи вече е тръгнал насам… Ще конфискуват оръжието ти, а теб ще отведат на Полис Плаца номер едно…
— Нямаш избор — обади се Шика.
Улф сведе очи към револвера си и бавно кимна с глава.
— Боби, на твое място бих разпитал братчето на Кавалера — изръмжа той и започна да разпределя оръжието и мунициите по джобовете на коженото си яке. — Цялата бъркотия стана заради него: Хванах Кавалера в момента, в който ръсеше собственика на „Ла Ментира“, а той ми призна, че парите му трябвали да погаси заеми на брат си…
— Ще бъде сторено, лейтенант — отвърна Боби и стисна ръката му. — Но много ще внимавам, тъй като Бретхард изглежда твърдо решен да ти одере кожата!
Скочиха в корвета и поеха по тесните улички на старата градска част, наподобяващи дълбоки каньони в могъщата снага на финансова Америка. Скоро стигнаха източния край на Манхатън и Ничията земя, проснат на север между последните небостъргачи и магистралата „Франклин Рузвелт“.
Някога това място е било павирано, но днес върху него се издигаха купища арматурно желязо, огънати тенекии и кашони от дебел картон, които можеха да бъдат оприличени на човешки жилища само след внимателно взиране. Но фактът си беше факт — тук за няколко години се беше появил призрачен град, населен от призрачни същества, които всеки ден плъзваха да си търсят прехраната по улиците на огромната метрополия, която светът познаваше под името Ню Йорк.
— Бретхард ме е натикал в ъгъла и няма никакво намерение да ме изпусне! — ядосано изръмжа Улф. — Но най-гадното е, че нищо не мога да направя!
Пред тях се появиха пламъците на многобройни огньове — населението на призрачния град приготвяше вечерята си. Край паркинга, на който бездомниците бяха подредили никелираните си колички за пазаруване — разбира се, отмъкнати от супермаркетите наоколо, вонята на изпражнения беше направо непоносима. Капаците на електрическите шахти бяха отворени, от тях във всички посоки се виеха кабели. Тези дрипльовци крадяха всичко, защо пък да не крадат и ток?
В този „град“ се въртеше оживен бизнес. Естествено незаконен, както Улф нееднократно беше имал случай да се увери. Спомни си една случка от началото на съвместната си работа с Боби Конър, още преди създаването на „Прилепите“. Появиха се тук в една топла лятна нощ, повикани от таен осведомител на Улф, който беше готов да предложи информация за дълго търсен от полицията убиец и изнасилвач на възрастна двойка, намерил убежище тук. Тогава вонята беше толкова силна, че очите им плувнаха в сълзи и трябваше да си сложат противогазите, за да не повърнат. Това беше достатъчно важен повод, за да посетят града на бездомниците, който полицията и градските власти старателно отбягваха. Оправданието им беше, че нямат достатъчно средства, за да го държат под контрол, и го оставяха да се развива на произвола на съдбата, по собствени правила и закони.