Но когато Улф и Боби най-сетне успяха да се доберат до колибата на информатора, се оказа, че той и брат му са извадили дългите си ножове и водят битка на живот и смърт. Свили плътен кордон около тях, останалите заселници възбудено крещяха и залагаха на единия или на другия.
Улф и Боби се разделиха и скочиха да разтървават освирепелите мъже. Улф успя да изтръгне ножа от ръцете на своя човек, но Боби изпусна неговия, онзи раздра противогаза му и отново се нахвърли срещу брат си. Острието на ножа му потъна в корема на нещастника почти в същата секунда, в която Улф го простреля в гърдите.
Свел поглед към двата безжизнени трупа, заобиколен от воя на разочарованата тълпа, сред която Боби отчаяно повръщаше, Улф изпита непреодолимото желание да захвърли значката си още тук, на това противно място. Нима може да има по-отвратителна работа от тази, отчаяно се запита той. Но тогава все още не познаваше всички гадни миазми, които изпускаше отровната плът на огромния град… Особено онези от тях, които отново го бяха довели тук.
Изскочиха от черния „Корвет“, който вече беше успял да привлече вниманието на одърпаните и шумни обитатели на гетото. От огромна, някога никелирана тонколона, висяща на голи жици над входа на близкия бордей, се разнасяше оглушителна рок музика. Никой не й обръщаше внимание — тя просто беше част от обичайния градски шум, от воя на сирените и непрекъснатия грохот на трафика. Във въздуха бръмчаха облаци от мухи, вонята на гниещи боклуци и некъпани от месеци човешки тела се беше превърнала в част от отровния индустриален смог, надвиснал над Града на дрипльовците…
— По-добре остани край колата — обърна се да го погледне Шика. — Предполагам, че все още не си се възстановил…
— Нищо ми няма — поклати глава Улф.
Тя задържа очи върху лицето му, после кимна с глава и се насочи към входа на бордея. Музиката дънеше с такава сила, че Улф усети остра болка в тъпанчетата си.
— Паркър! — извика с цяло гърло Шика.
На входа се появиха двамина. Огромни мъжаги с татуировки по голите ръце, и двамата от латиноамерикански произход. Бяха облечени в мръсни потници и оръфани джинси, на коланите им бяха затъкнати евтини европейски пистолети, дълги извити ножове и бейзболни бухалки с прикрепени бръсначи по края.
— А, ти ли си… — промърмори по-едрият. Под едното му око бяха татуирани две сълзи — знак, че е бил две години в затвора.
— Трябва да го видя! — Шика отново беше принудена да крещи.
Мъжагата със сълзите се ухили и пристъпи напред, другият остана на мястото си край входа.
— Хубаво, щом трябва, ще го видиш — изръмжа онзи и заби пръст в гърдите на Улф. — Но защо си домъкнала и тоя? Не знаеш ли, че тук не виреят такива като него? Гади ми се само като ги зърна…
Улф не каза нищо, очите му внимателно следяха действията на мъжагата.
— Надушвам ченге! — обяви онзи и на лицето му се появи заплашителна гримаса. Бейзболната бухалка изневиделица се озова в ръката му и свирна на милиметри от лицето на Улф. — Ченге от голямото добрутро… К’во правиш тук, ченге? Това не ти е Ню Йорк Сити с лъскавите мадами и баровските коли по улиците! Това тук е забранена територия за такива като теб!
— Разкарай тая бухалка! — мрачно процеди Улф.
Мъжагата се ухили и се изплю в краката му.
— Е, сега вече ще останеш без нос!
Улф ясно усещаше напрежението у Шика, изправила се на крачка от втория бодигард, който вече стискаше дръжката на пистолета, увита в мръсен лейкопласт. Изигра нерешителност със завидно умение, тялото, му се люшна назад, сякаш се готвеше да отстъпи. Горилата пристъпи напред и замахна с бухалката, на лицето му се появи тържествуваща усмивка. Вече предвкусваше касапницата и изгаряше от нетърпение да се прояви.
Ръката на Улф се стрелна напред и сграбчи нападателя малко над десния лакът. Рязко го дръпна към себе си, онзи изгуби равновесие и политна. Лявата длан на Улф потъна в ключицата на горилата, разнесе се остро изпукване. Ръката на дебелия нямаше време дори да се отпусне, тъй като десният юмрук на Улф улучи слънчевия му сплит със смразяващ кръвта тътен и всичко свърши.
Улф се дръпна встрани, за да направи място на сгърченото тяло, вниманието му вече беше насочено към другия бодигард, който измъкваше пистолета си. В същия момент на прага застана слаб мъж с европейски черти на лицето и дълга, проскубана брада. Това беше Паркър.