— Може би ти трябва връзка с някой млад и пламенен мъж.
— Но аз вече я имам.
— Глупости, аз съм с три години по-голям от теб…
Показалецът й пробяга по брадичката му.
— Изглеждаш толкова млад, Улф! — дрезгаво прошепна тя. — Най-много на тридесет…
— Това е смешно, Панда! Никой не може да бъде пощаден от времето. Бъди щастлива, че те има… Преди триста години на тази възраст отдавна да си умряла…
— Ето това вече се нарича успокоение! — промърмори тя и клепките й погъделичкаха кожата на гърдите му. — Все пак би било страхотно, ако човек може да остане завинаги млад, нали? — притисна се до него и се сгуши в прегръдката му. — А сега казвай защо се отказа от съня и дойде да ме видиш.
— Не искам да спя.
— Искаш да говориш…
Той замълча. Белите носещи колони се размиваха в сенките на тавана. Прозорците бяха затворени и грохотът на уличното движение беше снижен до нивото на кавга в съседния апартамент.
— Какво правя с живота си, Панда?
Ръката й легна върху гърдите му.
— Какъв отговор искаш? — попита. — Житейски или философски?
— Нито единия, нито другия — въздъхна Улф. — Май имам нужда от метафизически отговор…
— Тогава си го намери сам — поклати глава тя. — Метафизиката е твоя специалност…
Знаеше какво има предвид. Беше й разказвал много неща за дядо си и тя отдавна знаеше, че ранното му възпитание действително е било близко до метафизиката… Разбира се, подобна връзка не би открил никой от учените в Колумбийския университет. Проблемът беше там, че тя не знаеше всичко. Дори родителите му не го знаеха…
— Нещата в живота се случват по определен начин — бавно промълви той, сякаш се опитваше да преведе на английски словото на неразбираем език. — За всичко си има начин… За растежа на дървото, за течението на реката, за падането на изсъхналото листо… И когато видиш, че листото е изсъхнало в разгара на лятото, веднага разбираш, че нещо не е наред, че нещо липсва…
Дишаше бавно и дълбоко, Аманда изведнъж разбра, че това, което казва, има огромно значение за него.
— Имам чувството, че… как да го кажа… че нещо расте и се оформя извън обичайния си сезон…
— Знаеш ли какво е то? — попита тя, усети как думите засядат в гърлото му, стисна ръката му и побърза да добави: — Ако искаш моето мнение, тук не става въпрос за метафизика. Нещо те безпокои. И това нещо е толкова дълбоко, че инстинктивно си дошъл да ме потърсиш в университета. Сексът беше страхотен, но тук той няма нищо общо… — Притисна се до него и попита: — Пак ли Бретхард?
— Винаги е Бретхард — въздъхна Улф. — Но сега, по един странен начин, става въпрос за неговите възгледи. Двамата с него сме членове на един изискан клуб. За разлика от него обаче аз рядко прибягвам до значката си, докато за него тя е символ, тя е втора природа… Хора като Бретхард се мислят за различни, за богоизбрани, над закона…
Това е болест, Панда, можеш да бъдеш сигурна. Първите й симптоми са размахването на значката и служебната карта за привличане на вниманието. После започваш да ги използваш, за да похапваш безплатно в някоя от кръчмите на района си. Колелото се върти и стигаш до скъпа вечеря в изискан ресторант, просто защото си свършил някоя и друга услуга на собственика. След това идва ред на служебните компромиси. Затваряш си очите пред прегрешенията на някой престъпник — било защото го превръщаш в информатор, било защото имаш някаква друга изгода от него.
Ченгетата обичат да се оправдават пред себе си, че си докарват по нещо странично, защото заплатите им са малки и трябва да се живее. Ние сме едно отделно братство, обществото ни използва и едновременно с това ни презира, никой пет пари не дава за рисковете, на които се излагаме. Ето защо са ни нужни компенсации. Но на практика тези компенсации представляват закононарушения и са особено опасни поради аморалния елемент, заложен в тях. Изкушението да използваш закона за своя лична облага представлява един особен, бих казал специфичен вид корупция…
— Значи безпокойството ти е породено от системата, така ли?
Той не отговори, но тя търпеливо чакаше. Знаеше, че Улф често прибягва до подобни паузи, че това му е останало в наследство от спокойния живот в Елк Бейсин, Уайоминг. Тишината трябва да проникне дълбоко в съзнанието му и едва след това ще бъде в състояние да премине върху същността на проблема.
Най-сетне главата му леко кимна, от устата му излетя тиха въздишка.
— Успях да засека един маниак, извършил три брутални убийства… Това стана след седем месеца упорит труд. Може би по тази причина поисках да го заловя сам, поддадох се на емоциите… Последиците бяха тежки. Убити бяха едно младо момиче и един от хората ми…