— Какво си му направил? Лицето му е почти човешко…
Южи въздъхна и й разказа как Хана се беше включила в Оракула и какво стана след това.
— Не съм го споменавал на никого — разрида се открито той. — Просто защото не зная как всъщност да го обясня… Но ти ще ме разбереш. Ти знаеш колко нещастна се чувстваше Хана. Защото и тя като теб не понасяше това, в което я беше превърнала „макура но хирума“.
Шика помълча няколко секунди, после попита: — Къде е тялото й?
— Изпълних желанието на Оракула… всъщност на Хана… Намира се на дъното на река Сумида…
— Не!
Едва ли сега беше най-подходящият момент да потъне в спомени за приятните мигове, които беше изживяла с природената си сестра, но те просто връхлетяха в съзнанието й. Мисълта, че Хана вече я няма, й се стори напълно непоносима. По бузите й се затъркаляха горещи сълзи. Една част от съзнанието й искаше да прегърне Южи и да споделят общата си мъка, но традицията на възпитанието я възпираше от проявата на подобна интимност. За нея и двамата трябва да са мъртвопияни.
— О, Хана!
Улф умира, пропищя съзнанието й. Трябва да направиш нещо! Трябва да го спасиш, но как?
Вече беше опитала всичко, което умее. Какво може да го спаси, след като „макура но хирума“ е безсилна? Какво му беше сторила Достопочтената майка?
В главата й се появи една безумна идея…
— Каква е истината? — тихо попита тя. — Мъртва ли е Хана, или продължава да живее?
— Това зависи от определението ти за живота и смъртта — отвърна Оракула. — Ти трябва да помогнеш на всички нас, Шика-сан Хана е тук, вътре в мен. Но тя се дави. И двамата сме затънали във вихъра на ирационални мисли, които аз не съм в състояние да разбера или да контролирам. Имаме нужда от медиум. От хирург на душата, който, ако ти пожелаеш, може да ни спаси от страданията.
— Южи… — промълви Шика и хвърли поглед към природения си брат.
Този медиум е тук сред нас. Ние усещаме присъствието му. Моля те, свържи ни с него…
— Не му обръщай внимание — поклати глава Южи. — Тази процедура е чисто експериментална и твърде опасна… Виж какво стана с Хана…
— Но тя не е пожелала да се върне.
Медиумът умира, Южи-сан. Ние можем да спасим живота му.
— Но под каква форма? — горчиво попита Южи.
Опасността се крие в живота, а не в смъртта. Ние те молим да го включиш към нас.
Шика постави ръка върху гърдите на Улф, отмести очи от безизразното му лице и взе решение.
— Направи го! — заповяда тя.
— Какво?!
— Направи това, което иска Оракула! Свържи Улф с машината!
— Но ние не знаем какъв ефект ще има това върху…
— Той умира и никой от нас не може да му помогне! — тръсна глава Шика. — Връзката с компютъра е единственият му шанс!
Тя има право, въздъхна в себе си Южи. Започна да свързва безжизненото тяло на Улф с машината, опитвайки се да не мисли за последиците.
— Няма да съжаляваш — обади се Оракула.
— А защо трябва да съжалявам? — попита Южи, внимателно притискайки вакуумните лепенки към пръстите на Улф.
— Душата ти е пълна със съжаления, Южи-сан. За Хана, за мен… А най-много за майка ти.
— Въобразяваш си — отвърна Южи, зает със сложната мрежа от кабели, която трябваше да обхване черепа на Улф.
— Аз не съм в състояние да си въобразявам, Южи-сан. Поне в този смисъл, който ти придаваш на думата. Но аз не греша.
— Искаш да кажеш, че никога не грешиш — промърмори Южи и започна да включва електродите. — Започваш да придобиваш комплекс за превъзходство, а това е едно от отрицателните човешки качества, които трябва да избягваш…
— За невротик ли ме вземаш, Южи-сан?
— Това, за което говоря, е по-близо до психозата — отвърна Южи, включи последния електрод и се изправи.
— Психозата е опасна, Южи-сан.
— Обикновено е така — кимна Южи и щракна свързващия ключ.
— Аз опасен ли съм?
Южи се дръпна крачка назад и започна да следи етапите на свързването между компютъра и живия човек, умът му беше прекалено зает за отговор. Научи много неща за този процес от включването на Хана и вече знаеше какво трябва да се избягва прекалено резки електрически импулси, необичайни показания на енцефалограмата, претоварване на мрежата, което би довело до прекъсване на потока от постъпваща информация. Всичко изглеждаше наред, индикаторите на апаратурата сочеха нормални стойности.
После нещата взеха неочакван обрат, внезапно, в един и същи миг: в ушите му писна острият сигнал за претоварване на мрежата, енцефалографът започна да изписва странни криви, излизащи извън разграфената хартия. Пръстите на Южи затичаха по клавиатурата на контролните уреди, но това, което ставаше, очевидно беше извън техните параметри.